Ти не си твоят мозък – Джефри Шуорц, Ребека Гладинг
Няма нищо по-объркващо и по-болезнено от това мозъкът да поеме контрола над мислите ти, да атакува самоуважението ти, да постави под въпрос способностите ти, да те държи под контрол чрез копнежи и неудържими желания или да се опитва да диктува действията ти. „Все едно паразити са нападнали мозъка ти“, каза ни Ед, талантлив актьор от Бродуей, чиято кариера беше в застой години наред заради непреодолима сценична треска и страх от отхвърляне. Движейки се на автопилот по възможно най-безволевия начин, Ед се чувстваше така, сякаш „мозъкът му е поел пълен контрол“ над него, което го изпълваше с неувереност и безпокойство. „Беше ужасно и унизително… той ми казваше неща, които всъщност не бяха истина. Че за нищо не струвам, че за нищо не ме бива, че нищо не заслужавам.“
А още по-лошото е, че тези измамни съобщения на мозъка на Ед за това що за човек е, бяха напълно погрешни. В действителност Ед е един чудесен, кадърен актьор, който е уважаван и обичан заради остроумието си, заради умението си да грабне публиката и заради непоклатимата си увереност на сцената. Хората винаги посрещат с радост появата му на сцената и винаги се вълнуват от изпълненията му, въпреки че неговият коварен мозък му пречеше да повярва на възторжените им отзиви. Вместо да признае прекрасните му качества и впечатляващите му актьорски умения, мозъкът на Ед беше програмиран да пренебрегва достойнствата му и да се фокусира върху нещата, които той вероятно е направил погрешно и върху начина, по който другите хора вероятно биха приели тези грешки – други думи, съсредоточаваше се върху най-незначителните му недостатъци или несъвършенства.
Мозъкът е насочен към оцеляване и удоволствие. Той действа с цел краткосрочна сигурност или награда и няма дългосрочна перспектива. Така че, когато виждате шоколад или бира, мозъкът ви казва: „Да! Вземи това. Ще се почувстваш добре“. Ако го слушате от време на време, е окей. Но ако го правите няколко пъти на ден, тогава ще качите много килограми. Или ще пиете много, или и двете. По някакъв начин така ще бъдете по-малко функционални.
За да се преодолеят тези базирани на мозъка модели, ВЪТРЕШНОТО АЗ изпитва необходимост да бъде погледната по-голямата картина, аргументите против и за, като се имат предвид дългосрочните цели. И ВЪТРЕШНОТО АЗ се нуждае от воля да игнорира сигналите, идващи от мозъка. Вярвам, че ВЪТРЕШНОТО АЗ се намира извън мозъка и полага много култивиращи усилия.— Ребека Гладинг, съавтор на нашумялата
на световно ниво книга „Ти не си твоят мозък“
Експертите по невронаука Джефри Шуорц и Ребека Гладинг обясняват как методът им в четири стъпки помага да идентифицирате негативните мисли и да промените вредните си навици завинаги.
Джефри Шуорц е посветил кариерата си на изучаването на човешкия мозък. Той е пионер в областта на лечението на хора с обсесивно-компулсивни разстройства, като в основата на неговата програма е умствената осъзнатост, чрез която пациентите да постигнат дълготрайно облекчение. Шуорц работи съвместно с психиатъра Ребека Гладинг по усъвършенстването на програма, която успешно обяснява как работи мозъкът и защо често се чувстваме пленници на циклите на свръхактивния мозък (напр. вредни навици, социално безпокойство и т.н.). Според тях ключът към промените, които желаете – такива, които карат мозъка ви да работи за вас, – е съзнателно, чрез концентрирано внимание, да накарате тези цикли да гладуват, така че да отслабите влиянието им.
„Ти не си твоят мозък“ внимателно очертава основните точки в програмата, показвайки на читателите как да идентифицират негативните импулси, да ги канализират чрез силата на концентрирано внимание и – в крайна сметка – да водят по-задоволителен живот, над който имат контрол.
Фалшиви мозъчни съобщения: Всяка измамна и погрешна мисъл или всеки смущаващ и разсейващ импулс, порив или желание, които ви отклоняват от истинските ви цели и стремежи в житейски план (т. е. от истинското ви Аз).
Не приемайте фалшивите мозъчни съобщения за чиста монета.
Мисловни грешки
Начините, по които мозъкът ви погрешно и неточно филтрира информация или приписва значение на дадени ситуации. Когато се поддадете на мисловни грешки, мозъкът ви изкривява или интерпретира погрешно случващото се, като ви кара да правите неправилни и заблуждаващи заключения за хора, ситуации и за вас самите.
Разликата между ума и мозъка
Мозъкът приема входящите сигнали и има пасивна роля по отношение на случващото се, докато умът е активен фактор, който фокусира вниманието и взема решения.
Цели
Постижения или умения: работа/ кариера; награди/похвали; неща, които даваме на другите; умения, знания и материали, които са полезни за другите (неща, които ще останат след вас – като обучителни материали, видеозаписи, произведения на изкуството и др.).
Взаимоотношения: семейство (включително деца, родители, партньори, братя и сестри), приятели, домашни любимци – всяка една връзка, която има емоционален компонент и включва грижа за друго живо същество.
Свободно време/ почивка/ забавления/ грижа за себе си: пътувания, хоби, учене заради удоволствието от ученето, спортуване, по-добро хранене, фитнес и други интереси, които ви интригуват/ вдъхновяват.
Ценности
Качества на характера/личностни качества: качества на характера, с които се гордеете като например да бъдете любвеобилни, грижовни, щедри, смели, честни, умни, трудолюбиви, усърдни и др.
Желание
Искането за избягване на нещо неприятно или за постигане на положителен резултат.
Емоционални усещания vs емоцииНещо, което обърква много хора, когато стане въпрос за дискомфортни усещания, предизвикани от фалшивите мозъчни съобщения, е разликата между емоционално усещане и емоция, или реално чувство.
Когато говорим за емоционално усещане, имаме предвид конкретно тези чувства, които са предизвикани от фалшивите мозъчни съобщения и за които няма реално основание. Например ако се чувствате тъжни, защото сте загубили скъп за вас човек, това е емоция, основана на реален факт. Във всички подобни случаи вашата реакция е такава, каквато биха имали повечето хора и е съответна на нещо, което се е случило в действителност. Това вече е емоция, а не емоционално усещане. Такъв вид емоции не трябва да бъдат избягвани; напротив, нужно е да ги изживеете и конструктивно да се справите с тях, когато се появят.
И обратно, ако сте се почувствали тъжни поради мисълта, че никой не се интересува от вас и че никой не ви обича – въпреки очевидните доказателства за обратното, като например това, че сте свързани с любящо семейство и приятели, – то тогава тъгата ви е резултат от фалшиво мозъчно съобщение. Такова чувство ние определяме като емоционално усещане (не емоция), което може да ви накара да действате по начин, който не е от полза за вас, като например да се изолирате от хора, които са искрено загрижени за вас или да посегнете към храна или психоактивни вещества в опит за бягство от реалността, или като се поддадете на друг вид нездравословно поведение.
Правило на Хеб
Невроните, които „се възбуждат заедно, формират общи връзки“. Това означава, че когато групи от нервни клетки (или области в мозъка) многократно се активират заедно, те се свързват в обща невронна верига.
Правилото на Хеб може да се оприличи на отъпкване на нов маршрут в планината.
Квантов ефект на Зенон
Фокусираното внимание поддържа и стабилизира възбудените нервни центрове, така че да могат да се свържат в обща верига като резултат от Правилото на Хеб. След като веднъж връзките са били осъществени, оттук насетне мозъкът започва да реагира по един и същи установен начин при подобни ситуации.
Докато се доверявате на автоматичните реакции, отключвани от Центъра за самооценка и Центъра на навика, този цикъл продължава да се повтаря отново и отново и води до едно и също нездравословно поведение. А най-лошото е, че поради установените принципи, според които мозъкът функционира (Правилото на Хеб и Квантовия ефект на Зенон), повтарянето на едни и същи действия кара невронните вериги, свързани със съответните фалшиви мозъчни съобщения, да укрепват все повече. Затова е толкова трудно да се прекъсне един навик, след като веднъж е пуснал корени в мозъка ви.
Как можете да преодолеете този проблем? Предлагаме ви Четири стъпки за идентифициране на негативните мисли и за промяна на вредните си навици завинаги:
Четирите стъпки
Стъпка 1: Преназови – разпознайте фалшивите мозъчни съобщения и дискомфортните усещания; назовете ги с истинските им имена.
Стъпка 2: Преформулирай – променете възприятието си за важността на фалшивите съобщения; изяснете си защо тези мисли, влечения и импулси продължават да ви притесняват: Това са фалшиви съобщения, изпращани от вашия мозък (Това не съм аз, а моят Мозък!).
Стъпка 3: Префокусирай – насочете вниманието си към дейност или умствен процес, който е здравословен и продуктивен – дори докато погрешните и измамни влечения, мисли, импулси и усещания все още са налице и ви тормозят.
Стъпка 4: Преоцени – ясно оценете мислите, влеченията и импулси такива, каквито са – обикновени усещания, породени от фалшиви мозъчни съобщения, които не са верни и които имат малка или никаква стойност (нещо, което трябва да отхвърлите, а не върху което да се фокусирате).
Добрата новина е, че след като веднъж проумеете, че сте в капана на тези мисловни модели, във ваша власт е да изберете да фокусирате вниманието си по различен начин – вместо да продължите да се лутате из безкрайните криволици на мисловните грешки, да изберете да префокусирате вниманието си по здравословен и конструктивен начин. Ето защо е толкова важно да продължавате упорито да преназовавате и преформулирате своите фалшиви мозъчни съобщения – това е вашият път към осъзнатостта и възможностите за нови избори.
Психиатърът д-р Дейвид Д. Бърнс, който се занимава с изследване на желанието и усилието, е категоризирал мисловните грешки, за да ги направи по-лесни за регистриране (и преформулиране), в своя бестселър Да се чувстваш добре (Feeling Good). За да ви помогнем да обедините знанията си за мисловните грешки и за Четирите стъпки, сведохме десетте основните мисловни грешки (т. нар. когнитивни разстройства), категоризирани от д-р Бърнс, до шест, които подредихме в списъка по-долу и допълнихме с две наши категории: подвеждащи сравнения и нереални очаквания:
Грешка №1: Мислене тип „Всичко или нищо“ (черно-бяло мислене)
Грешка №2: Фаталистично мислене (гадаене или очакване на най-лошия сценарий)
Грешка №3: Омаловажаване на положителното
Грешка №4: Емоционално разсъждаване
Грешка №5: Четене на мисли
Грешка №6: „Би трябвало“ становища
А всичко това води до Измамни очаквания
Мъдрият защитник
Аспект на трезвия ум, който може да вижда нещата в по-широк контекст с реална преценка за истинската ви стойност и реалните ви способности и постижения.
Този Мъдър защитник знае какво мислите и разпознава фалшивите съобщения на мозъка ви – какво представляват и откъде идват, наясно е как се чувствате (физически и емоционално) и колко разрушителни и нездравословни са обичайните ви автоматични реакции.
Той иска най-доброто за вас, защото ви обича и е загрижен за вас, затова ви насърчава да цените истинското си Аз и да вземате разумни решения, съобразени с това, което ще ви бъде най-полезно в дългосрочен план.
В последната част на книгата ще научите как да разпознавате истинската емоция от фалшивото емоционално усещане:
- Здравословен гняв vs нездравословен гняв
- Скръб и тъга vs депресия и омраза към себе си
- Продуктивна тревожност vs деструктивна тревожност
- Здравословни „би трябвало“ съждения vs нездравословни „би трябвало“ съждения
В повечето случаи ключът е в умереността
За разлика от пушенето и от други безспорно вредни дейности, яденето е нещо, което трябва да правим всеки ден. Но от друга страна то може да ни доставя голямо удоволствие, което да ни създаде проблеми като увеличаване на теглото, повишаване на холестерола или диабет. Същото се отнася и до пиенето на алкохол, до играенето на видео игри и до всяка друга приятна активност, която може да доведе до пристрастяване, ако ѝ се обърне прекалено голямо внимание.В действителност много малко храни и напитки са „вредни“ сами по себе си, стига да се приемат в умерени количества или като специален деликатес. Няма нищо лошо например в това да ядеш пица от време на време, да споделиш бутилка вино с приятели или да играеш видеоигри няколко пъти в седмицата. Медицинските изследвания редовно доказват, че различните храни, дори алкохола, консумирани в умерени количества, могат да имат положителен ефект върху тялото. Ключът обаче е в умереността.
Както видяхте от случаите с Никол и Стив, пристрастяването към определен вид вкусна храна води до проблем. Колкото повече се фокусирате върху консумацията ѝ и я асоциирате със съществено облекчаване на стреса (като заместител на разхождането, йогата, бъбренето с приятели), толкова по-автоматизирано и неосъзнато става поведението ви.
Когато си имате работа със силни влечения, целта е да се научите да им устоявате и да ги възприемате такива, каквито са: вредни биологични сигнали без истинско значение, на които не трябва да откликвате. Помнете, че влеченията стават по-силни, когато редовно им се поддавате. Всеки път, когато правите това, вие увеличавате шансовете да създадете силни, устойчиви невронни пътеки в мозъка си, които ви карат да действате по автоматични, привични начини, които не винаги са полезни за вас.
Затова ние често казваме следното по отношение на фалшивите мозъчни съобщения: не вярвайте на всичко, което мислите или чувствате. Тялото и умът ви може да ви подведат да повярвате, че се чувствате по-добре, ако откликвате на влеченията. Заблудата идва оттам, че изпитвате моментално облекчение или удоволствие, но поддаването може да ви струва скъпо в дългосрочен план, както видяхте в случая на Стив.
И така, как да се наслаждавате на едни от най-приятните удоволствия в живота, без да станете жертва на неуправляеми влечения? Като се стремите към умереност. Когато ядете любимата си храна от време на време (а не ежедневно или всеки път, когато сте стресирани), мозъкът ви няма да свърже с нея конкретни влечения и вие ще бъдете достатъчно устойчиви, за да не им се поддавате автоматично. Ще имате избор как да действате, защото влеченията няма да имат неограничена власт над вас. Няма отчаяно да търсите облекчение или удоволствие, а ще се наслаждавате на храната съзнателно, защото така сте пожелали.
Ключът е да се запитате: какво се каня да направя и защо? Дали е защото се чувствам притеснен, тъжен, стресиран, ядосан или отчаян? Ако отговорът на втория въпрос е „да“ и причината, поради която искате да ядете или пиете, е за да намалите дискомфортните си физически и емоционални усещания, тогава трябва да използвате Четирите стъпки и префокусирането чрез прогресивна осъзнатост, които да ви помогнат да устоите на влечението. И обратното, ако отговорът на втория въпрос е „не“ и искате да ядете или пиете заради социални причини, за добро настроение или защото празнувате, тогава бъдете умерени и осъзнато се наслаждавайте на усещането…
Взаимоотношенията с другите.
Не се увличайте и не пренебрегвайте истинското си аз заради влечения и натрапливи желания.
Така както могат да бъдат „пристрастени“ към храна, наркотици, алкохол, видеоигри, секс или хазарт, хората могат много бързо да се пристрастят и към взаимоотношения. Винаги когато започнете връзка – романтична или друга – само заради чисто желание (или заради нещо, което другият човек притежава, или заради начин, по който се чувствате, когато сте с него, или за да избегнете болката от самотата) и не виждате трезво човека такъв, какъвто е в действителност, това е в сериозен ущърб на истинското ви Аз, защото обикновено се стига дотам, че по някакъв начин пренебрегвате истинските си потребности, мисли или ценности. Можете да стигнете дотам, че, както Джон, да не кажете на човека отсреща как се чувствате в действителност и да пренебрегнете напълно собствените си интереси, или пък да действате като Сара и постоянно да преповтаряте комуникативните ситуации в главата си, за да си представите как да се „нагодите“ така, че хората да ви харесват.
За да избегнете този капан, заложен от мозъка, използвайте префокусирането чрез прогресивна осъзнатост по примера на Джон и Никол, като приемете, че усещането на болка, свързана със силни влечения, е част от човешката природа, а не нещо, от което трябва да бягате или което трябва да замаскирате с нездравословни навици. Потърсете помощта на Мъдрия си защитник и намерете конструктивен начин за общуване с хората, така че вашите нужди да бъдат балансирани с техните по здравословен начин.
Перфекционизъм и страх от отхвърляне.
научете са да допускате малки грешки…
ЗА АВТОРИТЕ:
Д-р Джефри М. Шуорц е психиатър в Медицинското училище в Калифорнийския университет и един от водещите световни експерти в областта на невропластиката. Преди десетилетия той започва да изучава философията на осъзнатия мозък, идеята, че действията на ума имат ефект върху мозъчната работа. Проницателната работа на Джеф при обсесивно-компулсивно разстройство (OCD) предостави твърдото доказателство, че умът може да контролира химията на мозъка.
Шуорц е преподавал и водил конференци както пред професионалисти от областта, така и пред студенти в САЩ, Европа и Азия.
Книгите на Джеф включват „Умът и мозъкът: Невропластичността и силата на душевната сила“ и „Обсебен мозък“, книгата за OCD. Неговата нова книга „Ти не си твоят мозък“ включва изпитани решения в 4 стъпки за промяна на лошите навици, прекратяване на нездравословно мислене и поемане на контрол върху живота. Джеф е и съорганизатор на международната конференция на специализирани невролози през 2007 г. в Санта Моника, Калифорния.
Ребека Л. Гладинг, доктор по медицина, е клиничен инструктор и лекуващ психиатър в невропсихиатричната болница на UCLA Резник и в Института за невронауки и човешко поведение Semel. Тя е удостоена с няколко преподавателски награди и участва в аплодираната от критиката поредица Obsessed на A&E Networks.
Ребека Гладинг се интересува от психология и невропластика (способността на мозъка да променя структурата и функциите си чрез мисли, но и действие). Също така практикува йога и следва модела на т.нар. „осъзнатост”, според който човек присъства пълноценно в настоящия момент.
През последните три години д-р Гладинг фокусира клиничната си работа върху тревожността и как хората често не разбират тази жизненоважна емоция. Като вярващ, че тревожността е полезен сигнал, който често ни предупреждава, че по-дълбока емоция се опитва да достигне повърхността, д-р Гладинг се фокусира върху обучението на хората как да разпознават тревожността и да я използват за идентифициране на погрешни негативни мисли (т.е. измамни/фалшиви мозъчни съобщения), така че че могат да разкрият и изразят истинските си емоции. Тя изучава как емоционалните състояния влияе на физическото здраве и благополучие – и обратно – от години.
Д-р Гладинг работи с д-р Шварц от 1999 г. и споделя неговата философия, че умът може да промени мозъка. Тя е експерт по фалшиви мозъчни съобщения, осъзнаване, тревожност, наред със Четирите стъпки и редовно учи хората как да прилагат Четирите стъпки в живота и взаимоотношенията си.
Благодарим!