Петдесет велики разказвачи – Том 1

 

Предговор

Скъпи приятели,
В двутомната колекция, която ви предлагаме, сме подбрали разкази на едни от най-известните писатели в световната литература от последното столетие. Тя няма претенции за изчерпателност или за оценка, а е опит да се съберат на едно място различни национални гласове.
Независимо от географската разнопосочност обаче, пътуването, на което ви каним чрез историите на тези майстори на словото, е в една обща територия – територията на човешкия дух. Там където най-фините вълнения на душата са не по-маловажни и съдбовни от изключителните страсти и емоции. Защото в нея мярката и целта са едни – духовното движение и усъвършенстване. Изострените сетива на разказвачите улавят и изследват способността или неспособността на своите герои за такъв напредък, споделяйки чрез своите истории и размисли обобщен човешки опит.
Всяка подобна селекция носи определени индивидуални пристрастия на съставителите, но талантът и прозренията на включените в сборника автори са безспорни. Надяваме се всеки, посегнал към тези два тома, да намери своя разказ или разкази, които да го развълнуват, да му „проговорят“, да му дарят емоцията, която да обогати погледа му към живота и света.
Благодарим ви, че ще споделите с нас това пътешествие из многоликото и необятно литературно пространство, където всеки глас, независимо на какъв език говори, е уникален и значим.
От издателите

 

Съдържание

Предговор
АНТОН П. ЧЕХОВ Ана на шията
ДЖЕК ЛОНДОН Мъжеството на жената
О. ХЕНРИ Даровете на влъхвите
ГИ ДЬО МОПАСАН Приключението на Валтер Шнафс
ПРОСПЕР МЕРИМЕ Матео Фалконе
МАРК ТВЕН Разказът на калифорниеца
ЛУИДЖИ ПИРАНДЕЛО Пътешествието
РЮНОСКЕ АКУТАГАВА Благодарност за добрината
ЙОРДАН ЙОВКОВ Серафим
БРАНИСЛАВ НУШИЧ Първата любов
ЯРОСЛАВ ХАШЕК В час по закон божи
ИСАК БАБЕЛ Как ставаше това в Одеса
ХЕНРИ ДЖЕЙМС Дървото на знанието
МИГЕЛ ДЕ УНАМУНО Един беден богат човек или комичното чувство за живота
Д. X. ЛОУРЪНС Дъщерята на конетърговеца
X. X. МЪНРО-САКИ Мишката Превод
КЕТРИН МЕНСФИЙЛД Блаженство Превод
ДЖУНИЧИРО ТАНИДЗАКИ Татуировката
ХЪРБЪРТ УЕЛС Човекът, който правеше чудеса
АУГУСТ СТРИНДБЕРГ Есен
ДЖЕЙМС ДЖОЙС Прискърбен случай
АРТУР ШНИЦЛЕР Смъртта на ергена
ВИРДЖИНИЯ УЛФ Дукесата и бижутерът
Ф. СКОТ ФИЦДЖЕРАЛД Най-разумното нещо
ЗИГФРИД ЛЕНЦ Нощ в хотела
КРАТКИ БИОГРАФИИ

 

За Авторите

Антон Павлович Чехов (1860-1904) е един от най-значи­мите руски писатели и драматурзи, оказал огромно влияние върху развитието на световната литература. Завършва меди­цина и практикува известно време. Първият му сборник с разкази излиза през 1866 г. Пише многобройни разкази, по­вести и пиеси, които и до днес се играят по световните сцени. Новатор в прозата и драматургията. Отказва се от деленето на персонажите на „ангели“ и „дяволи“ и пренася конфликта във вътрешния свят на героите. Пиесите му са многоплано­во разгърнати, а диалогът е по-скоро монолигичен. Повести: „Степ“, „Палата №6“; пиеси: „Вуйчо Ваньо“, „Чайка“, „Виш­нева градина“, Иванов“, „Сват­ба“, „Три сестри“.

Джек Лондон (1876-1916) е американски писател, автор на над 50 книги и около двеста разказа, в които увлекателно се описва силата на природата и борбата за оцеляване в труд­ни условия. Разказите му са образец за кратка проза с безу­пречната си конструкция, а романите му често напомнят свързана поредица от разкази. Сред най-известните му рома­ни са „Морският вълк“, „Белият зъб“, „Дивото зове“, „Мар­тин Идън“, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“, „Сияйна зора“, „Малката стопанка на голямата къща“ и др.
Детството на Джек преминава в бедност – принуден е да работи и да се самообразова. През 1897 г. Лондон заминава за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива ако не със злато, то поне със златен материал за първите си успешни разкази. Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе. Първи­ят му роман, „Синът на вълка“, е публикуван през 1900 г. През 1910 г. Джек Лон­дон купува ранчо от хиляда акра в Ка­лифорния и се оттегля да работи в него. Около смъртта му се пораждат съмнения за самоубийство.

О. Хенри (1862-1910), чието истинско име е Уилям Сидни Портър, е роден в Грийн­бъро, Северна Каролина. Баща му е бил аптекар. Когато Уилям е на три години, умира майка му и той е отгледан от баба си и леля си. На петнадесетгодишна възраст напуска училище и работи в дрогерия, а по-късно в тексаско ранчо. Премества се в Хюстън, а после в Остин, където сменя множество работи, включително и тази на бан­ков чиновник. Жени се през 1882 г. Има син и дъщеря. През 1884 г. започва да издава седмичния вестник „Търкалящият се камък“, но след като не успява да се задържи на пазара със своето издание, Уилям Потър започва работа в „Хюстън поуст“ като репортер. През 1894 г. в Първа национална бан­ка в Остин, където той работи като касиер, откриват, че липсва голяма сума. Обвиняват го в присвояването й, но той бяга от следствието в Хондурас. Там прекарва три години, но след като научава, че жена му е тежко болна, се връща в Остин. През 1897 г. го осъждат заради липсващата сума, ма­кар вината му да не е напълно доказана. През следващата години влиза в затвора.
Там Уилям Портър започва да пише разкази, за да припе­чели пари за издръжката на дъщеря си Маргарет. Първият му разказ „Коледния чорап на Дик Свиреца“ е публикуван през 1899. След като излиза от затвора, той променя името си на О. Хенри и се мести в Ню Йорк, където пише по един разказ седмично за „Ню Йорк Уърлд“, като публикува и в други списания. Приживе О. Хенри публикува 10 сборника с разка­зи и над 600 разказа. Неговите последни години са помраче­ни от алкохолизма, влошеното му здраве и финансови про­блеми. Той е бил бърз разказвач като Чехов, способен да на­пише разказ за няколко часа и често го е правел, притиснат от сроковете във вестника. През 1918 г. в САЩ е учредена награда на негово име, която се дава за най-добрите разкази, публикувани в пресата.

Ги дьо Мопасан (1850-1893) произлиза от стар лотаринг­ски род. Неговата майка е високообразована и изтънчена дама, която напуска съпруга си заради непрекъснатите му любовни авантюри и посвещава целия си живот на възпита­нието и образованието на двамата си сина Мопасан и Ерве. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж, но прекъсва, за да се запише доброволец в армията по време на Френско-пруската война. След нея той се занимава с журна­листика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Флобер.
Първата му значима творба е шедьовърът „Лоената топ­ка“ (1880 г.). През 80-те години на XIX век Мопасан пише око­ло 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа и един сбор­ник с поезия. Разказите на Мопасан са безпристрастни и по­някога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.
Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвиква умствено смущение у Мопасан и той прави опит за самоубийство. След тази случка е приет в частен приют за душевно болни, където умира.
Сред по-известните романи на Мопасан са „Бел Ами“, „Един живот“, „Под слънцето.“

Проспер Мериме (1803-1870) е роден в Париж. Завършва право в Сорбоната, а освен това учи и гръцки, испански, анг­лийски и руски език. Мериме е един от първите преводачи на руска литература (Пушкин, Гогол и Тургенев) във Франция. Увлича се по мистицизма, историята и необикновеното. Дей­ствието в много от разказите и мистериите на Мериме се развива извън Франция. Испания и Русия вдъхновяват писа­теля най-много. Автор е на няколко повести и редица разка­зи, образци на класическа сбитост, изящен стил и съвършен език, сред които е и безсмъртният разказ „Кармен“.

Марк Твен (1835-1910) е литературен псевдоним на Са­мюъл Лангхорн Клемънс – световноизвестен американски писател, журналист и хуморист. Твен първи въвежда в твор­бите си разговорния американски говор на южните щати.
Роден е в град Флорида в Мисури. След смъртта на баща си през 1847, той започва работа като печатар. По-късно ста­ва лоцман по река Мисисипи (1857-58). От този период дати­ра и псевдонима му. С възгласа „Mark Twain!“ моряците по реката са предупреждавали за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване. Първият голям успех за Марк Твен идва с разказа „Джим Смайли и скачащата му жаба“, публикуван през 1865. Още с първите спечелени от писане пари Твен потегля на пътешествие. По­сещава Европа, стига до Хаваите и описва преживяванията си в книгата „Глупаци в чужбина“ (1869). През 1870 се жени за Оливия Лангдън. Твен сътрудничи на вестници и списа­ния и изнася лекции. Между 1876 и 1884 публикува няколко шедьовъра, сред които „Том Сойер“, „Принцът и просякът“ ,„Животът по Мисисипи“ ,„Един янки в двора на крал Ар­тур“ и др. „Хъкълбери Фин“ (1884) днес се смята за най-висо­кото художествено постижение на Марк Твен. В него той пръв дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обще­ството за създаване на литературен шедьовър. През 90-те Твен загубва повечето от спестяванията си при несполучливи фи­нансови операции. За да се съвземе от удара, потегля на све­товно лекторско турне, по време на което Сузи, любимата му дъщеря, умира от менингит. Завръща се в САЩ, през 1900 г. Смъртта на съпругата му през 1904 г. и на втората му дъщеря помрачават късните години на писателя, което се отразява и в произведенията от този период, особено в автобиография­та му, публикувана посмъртно (1924).

Луиджи Пирандело (1867-1936) е италиански писател, един от най-великите световни драматурзи на 20 век. Нобелов ла­уреат за литература през 1934 година.
Автор е на повече от 200 разказа и новели. Първият му сборник „Любов без любов“ излиза през 1894 г. Сред най-про­чутите му произведения са „Покойният Матия Паскал“ и „Някой, никой и сто хиляди“ (романи), „Шест лица търсят автор“, „Шапката на шута“ и „Хенри IV“ (пиеси), „Хуморът“ (есе). През 1925г. основава в Рим свой театър.

Рюноске Акутагава (1892-1927) е японски писател, при­знат за „бащата на японския разказ“. Роден е в Токио и е наречен Рюноске (Син на дракона), защото е роден в годи­ната, месеца, деня и часа на дракона. Майка му полудява малко след раждането му, затова той е осиновен от своя чичо, от когото получава и фамилията си. От малък се интересува от класическа китайска литература. Следва английска лите­ратура в Токийския университет. След кратка преподавател­ска практика се отдава изцяло на писателската си кариера.
Публикува първият си разказ „Рашомон“ през 1915 г. След­ват серия от разкази с класически и исторически сюжети. През 1921 г. прекарва четири месеца в Китай като кореспон­дент на вестник „Осака Шинбун“, но пътуването се оказва изключително стресиращо за него и подкопава здравето му. Късните му произведения носят белега на влошаващото се физическо и психическо здраве на писателя и са предимно автобиографични. През краткия си живот той написва около 150 разказа. Завършва живота си чрез самоубийство със свръхдоза приспивателни.

Йордан Йовков (1880-1937) е писател-белетрист, класик на българската литература. Роден е в с. Жеравна. Започва да учи право в СУ, но прекъсва поради липса на средства. Уча­ства във войните като офицер. Годините, прекарани по фрон­товете на трите войни, предопределят тематиката и персона­жите в по-нататъшното му творчество. Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“.
Учител е в Добруджа около 11 години, след което става аташе по печата в легацията ни в Букурещ. През 1927 г. за­почва работа като преводач в МВнР. Първият си разказ „Ов­чарова жалба“ печата през 1910 г. Пише многобройни разка­зи и очерци, драми и комедии: „Последна радост“, „Старо­планински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (сборници с разкази) ; ро­мана „Чифликът край границата“, драмите „Албена“, „Боря­на“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Чрез про­зата си Йовков пресъздава един свят, пропит с дълбок хума­низъм, нравствена красота и извисеност.

Бранислав Нушич (1864-1938) е сръбски писател и коме­диограф, роден в Белград. По образование е юрист. Десет години Нушич е на консулска служба в Македония, а по-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската академия на науки­те. Основател е на модерната сръбска реторика.
Бранислав Нушич е ярък комедиограф, изобличител на со­циалните пороци в сръбското общество от края на XIX век. Автор е на комедиите: „Обикновен човек“, „Свят“, „Около­светско пътешествие“, „Госпожа министершата“, „Мистър Долар“, „Доктор“, „Покойник“. Нушич е автор и на няколко драми, както и на учебник по реторика. Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.

Ярослав Хашек (1883-1923) е чешки писател, автор на много произведения – художествени и публицистични. Най-известната му творба е сатиричният роман „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“. Роден е в Прага в семейството на беден учител. За участие в политиче­ска демонстрация е изключен от гимназията. От 1903 г. се отдава изцяло на литературна дейност. Като юноша обича много да пътува и за няколко години обикаля Австро-Унга­рия, Балканския полуостров, Италия, Бавария.
До началото на Първата световна война Хашек написва над 1000 разказа. През войната е мобилизиран в Австро-ун­гарската армия, но през 1915 г. преминава фронтовата линия и се предава на руснаците. През 1918 г. постъпва в Червената армия, става член на ВКП (б). В края на 20-те години, пока­нен от чехословашка делегация, се връща в родината си. През 1921 г. започва да публикува своето най-значимо произведе­ние „Приключенията на добрия войник Швейк през Светов­ната война“. От романа излизат четири части, но той остава недовършен.

Исак Бабел (1894-1940) е роден в Одеса в заможно и обра­зовано еврейско семейство. През 1916 г. пристига нелегално в Петербург, решен да живее от писателски труд, но не успя­ва. По съвет на Максим Горки, той „тръгва сред хората“. Седем години обикаля страната, сменяйки множество про­фесии. През 1919 г. участва в състава на Първа конна армия и това става основа на цикъла разкази „Конармия“,която му носи литературна слава, но и ненависта на влиятелни лично­сти като Будьони. Спасява го застъпничеството на Горки. Сборникът е преведен на няколко езика и печели признание­то на едни от най-изтъкнатите европейските писатели. През 1931 г. излиза цикълът разкази из живота на еврейската дреб­на буржоазия в Одеса „Одески разкази“. Арестуван е през 1939 по време на сталинските репресии. Едва след смъртта на Ста­лин съпругата му узнава, че е разстрелян през 1940 година без съд в подземията на ДС по лъжливо обвинение в шпионаж.

Хенри Джеймс (1843-1916) е бележит американски писа­тел, написал 20 романа, 112 разказа, 12 пиеси и голямо коли­чество литературна критика. Роден е в Ню Йорк в заможно семейство. Баща му, Хенри Джеймс старши, е един от най-известните интелектуалци на Америка в средата на 19-ти век. Животът на Джеймс преминава предимно в Европа. Публи­кува първия си разказ „Трагедия от грешки“ на 21-годишна възраст и оттогава се посвещава на литературата.
За романите на Джеймс са характерни дълбокият психо­логизъм, тънкото разбиране на женската психология и жи­вото, ярко описание на женските образи. Неговите главни теми са невинността на новия свят в конфликт с корупцията и мъдростта на стария. Сред неговите шедьоври критиката нарежда „Дейзи Милър“ (1879), „Портрет на една дама“ (1881), „Трагичната муза“ (1890), „Посланиците“ (1903).

Мигел де Унамуно (1864-1936) е известен испански фило­соф и писател. Преподавател и ректор на университета в Са­ламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера, Унамуно се завръща в Испания едва след победата на републиката. Умира по време на франкистки ме­теж, отказвайки да сътрудничи на франкистите.
Като цяло философските му концепции са близки до екзи­стенциализма. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Уна­муно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Някои от есетата му като „Трагичното чувство за живота у хората и народите“ са забранени от папата.

Д. X. Лоурънс (1885-1930) е британски писател, поет, есе­ист и художник. Дейвид Хърбърт Лоурънс е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, с която Дейвид е в силна емоционална връзка и дори превъплащава в г-жа Морел в романа си „Синове и любовници“ (1913). По­явата на първата му творба, „Белият паун“ (1911), утвържда­ва Лоурънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли. Заради него тя напуска мъжа и трите си деца и заедно с Дей­вид бягат в Европа. Най-известната творба на Лоурънс – „Любовникът на лейди Чатърли“, излиза неофициално във Флоренция през 1928 г. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид едва през 1960 г. след съдебен процес. Четвъртият му роман, „Дъгата“ (1915), е забранен заради обидния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Между 1922 и 1926 той и Фрида се местят многократно – първо в Цейлон, после в Австралия и Мекси­ко. Тези години дават на Лоурънс достатъчно материал за няколко от романите и разказите му. През 1924 г. нюйорк­ската аристократка Мейбъл Додж Луън дарява на Лоурънс и Фрида имението „Киова“ в Таос в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници“. Лоурънс умира от тубер­кулоза във Франция през 1930 г.

Хектор Хю Мънро–Саки (1870-1916) е роден в гр. Акиап, Бирма (днешен Мианмар). Майка му умира две години след раждането му. Отгледан е заедно с брат си и сестра си от двете си неомъжени лели, които често при възпитанието из­ползвали камшик и пръчка. През 1887 г. баща му се завръща в Англия и започва работа като учител. През 1893 г. Мънро заминава за Бирма, където работи в полицията, но се разбо­лява тежко от малария и е принуден да се върне обратно в Англия. Оттогава започва и журналистическата му кариера. През 1902 г. е кореспондент на в. „Морнинг поуст“ на Балка­ните. Започва да публикува първите си разкази във вестник под псевдонима Саки. След избухването на Първата светов­на война се записва доброволец и заминава за Франция, къде­то загива. Разказите на Саки са често черна и груба сатира на тогавашното общество.

Катрин Менсфийлд (1888-1923) е писателка от новозеланд­ски произход, живяла във Великобритания. Учи в Лондон. След двугодишна пауза в родината си се връща в Англия за­винаги и се посвещава изключително на писането. Тя и съпругът й, издателят Джон Мъри, са близки приятели с Д. X. Лоурънс и неговата жена Фрида. Последните си години Менсфийлд изкарва в Южна Франция и Швейцария. Там пише едно от най-акламираните си произведения – „Градин­ско увеселение“. Почива 34-годишна от туберкулоза. Често е цитирана редом с Чехов, Карвър, Хемингуей, О. Хенри и Кор­тасар като една от най-великите представителки на жанра на късия разказ в света.

Джуничиро Танидзаки (1886-1965) е японски писател, един от най-известните представители на съвременната японска литература. Някои от произведенията му разкриват свят на шокираща чувственост и еротична обсебеност, други рису­ват динамиката на семейните отношения в контекста на бързите промени в японското общество през XX век. В осно­вата на творчеството му са търсенето на културната иден­тичност в сблъсъка между Запада и японските традиции, като резултатът е ироничен и провокативен.
Танидзаки става известен с разказа си „Татуировката“ (1910), в който развива мотива за фаталната жена с демонич­на сила, образ, който се появява и в други негови по-късни разкази.

Хърбърт Уелс (1866-1946) е британски писател. Дебюти­ра с романа „Машина на времето“. Следват романите „Ост­ровът на доктор Монро“, „Невидимият“, „Война на свето­вете“, „Първият човек на луната“ и др. които съдържат про­рочески визии за раз­витието на света. През 1917 г. участва в създаването на Обществото на народите (първообразът на ООН, основано през 1919 г.). През 1920 г. писателят се среща с Ленин, а през 1934 г. разговаря със Сталин и Рузвелт, опит­вайки се, но без успех, да ги приобщи към своите планове за световен мир.

Аугуст Стриндберг (1849-1912) е шведски драматург, ро­манист, поет. Огромното му наследство от около 55 тома извежда шведската литература от регионална изолираност. Драми: „Майстор Улуф“, „Бащата“, „Госпожица Юлия“, ро­мани: „Синът на прислужницата“, „Червената стая“, сбор­ници: „Шведски съдби и приключения“, „Брачен живот 1 и II“.

Джеймс Джойс (1882-1941) е ирландски писател и поет, чиито психологически наблюдения и новаторски литератур­ни техники го правят един от най-влиятелните писатели на XX век. Творчеството му започва със стихосбирката „Камер­на музика“ (1907), посветена изцяло на любовта. Следва сбор­никът разкази „Дъблинчани“ (1914). Първият му роман – ав­тобиографичният „Портрет на художника като млад“ (1916) очарова читателската публика с новите литературни похва­ти, които съдържа – поток на съзнанието, или т.нар. вътре­шен монолог, техника, чрез която се постига разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм. През 1922 г. Джойс получава международна известност с романа „Оди­сей“, преведен през 2004 г. и на български, а по-късно с „Бде­ние над Финеган“ (1939).

Артур Шницлер (1862-1931) е роден във Виена в семейст­вото на прочут лекар. Сам писателят става лекар и дълго упражнява тази професия. Раздвоението между медицината и литературата – подобно на Чехов – го съпровожда през целия му живот. Шницлер членува в литературния кръг „Мла­да Виена“, където се създава новият австрийски неороман­тичен художествен стил „Виенски сецесион“. Това е времето, когато възниква така важното за развитието на романа поня­тие „амбивалентност“ – то определя типа човек с раздвоено съзнание, който с разума се стреми към едно, а несъзнателно жадува за друго. И това „друго“ е преди всичко любовта. Цяло­то му творчество е пронизано от меланхолия, но и от социално съчувствие, от копнеж по красив живот, но и от ведър, осво­бождаващ хумор. Публикувал първите си творби на 24-годиш­на възраст, десетилетие по-късно Шницлер е вече световноиз­вестен писател, упражняващ значително влияние върху съвре­менната френска, руска и американска литература.

Вирджиния Улф (1882-1941) е британска романистка, есе­истка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури в британската модернистка литература на 20 век.
Между Първата и Втората световна война Улф е значи­телна фигура в лондонското литературно общество и член на Кръга „Блумсбъри“. Между най-известните й творби са ро­маните „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сен­тенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“

Скот Фитцджералд (1896-1940) е американски писател и киносценарист. През Първата световна война е мобилизи­ран. По това време се запознава с бъдещата си съпруга Зелда Сейър. След войната се установява в Ню Йорк, където изда­ва първия си роман „Отсам рая“, приет добре от читатели­те. Публикува и няколко сборника с разкази. По време на пътуването си в Европа се среща с Хемингуей. Пред 1925 г. излиза неговият шедьовър „Великият Гетсби“, последван от още два – „Нежна е нощта“ и „Последният магнат“, изда­ден посмъртно.

Зигфрид Ленц (1924) е немски белетрист, есеист и драма­тург, роден в Люк, Източна Прусия. Още като ученик Ленц е мобилизиран във военноморските сили, откъдето дезертира. След края на войната следва философия, английска филоло­гия и литературознание в Хамбург. После работи като жур­налист и редактор в авторитетния всекидневник „Ди Велт“. Още първият роман на Зигфрид Ленц „Имаше ястреби в не­бето“ (1951) е посрещнат с интерес, това му дава възмож­ност да премине на свободна практика и да предприеме пъту­ване в Африка (Кения). Следват множество романи и сбор­ници с разкази.

 

---

Линк към книгата: