Разновидностите на религиозния опит – Уилям Джеймс

Posted on 22/08/2025

by book

Бог

Идеите на Уилям Джеймс оказват силно влияние върху развитието на философията и психологията. Неговите основополагащи прагматични принципи за това какво е истина и кое е това, в което е полезно да вярваме обогатяват философията, както и дават мощен тласък на психологията да се фокусира върху изучаване на психически процеси като внимание, памет, разсъждение, въображение и намерение.

Гифордските лекции са създадени през 1885 г. в университетите в Сейнт Андрюс, Глазгоу, Абърдийн и Единбург, за да насърчат обсъждането на „Естествената теология в най-широкия смисъл на думата – с други думи, познанието за Бога“, и някои от най-влиятелните мислители в света са ги изнасяли. Лекциите, изнесени в Единбург през 1901-1902 г. от американския философ Уилям Джеймс (1842-1910), се считат от мнозина за най-великите в поредицата. Лекциите са публикувани в книга през 1902 г. и са преиздавани многократно. Джеймс, който получава образование в Съединените щати и Европа и прекарва голяма част от кариерата си в преподаване на философия в Харвард, оказва голямо влияние върху развитието на съвременната психология, а в тези двадесет лекции той изследва личния опит в областта на религията. Някои от темите включват религията и неврологията, „болната душа“, светостта и мистицизма.

„Разновидностите на религиозния опит“ бележи кулминацията на интересите на Уилям Джеймс към психологията на религията, подхождайки към изследването на религиозните явления по нов начин, чрез метода на прагматизма и средствата на експерименталната психология. Най-важният ефект от появата на книгата е промяната на изследователския интерес в тази област от ученията и външните прояви на религията към уникалните душевни състояния, асоцииращи се с нея.

В Западната литература има четирима големи мислители, чиито постижения в „сглобяването“ на философията все пак са допринесли съществено за структурата на философската система. Това са Платон, Аристотел, Лайбниц и Уилям Джеймс.

– Алфред Уайтхед

Когато се повдигне въпросът “Има ли Бог?”, възможните отговори са най-вече три: “Да, има Бог” (теизъм), “Не, няма Бог” (атеизъм) и “Не знам” (агностицизъм).
Първите две твърдения – “Да, има Бог” и “Не, няма Бог” са верни или неверни, но ние няма как да знаем със сигурност и по-скоро се надяваме да уцелим правилния отговор, когато отговаряме на въпроса “Има ли Бог?”.
Уилям Джеймс предлага различна гледна точка към твърдението “Да, има Бог”. Той счита, че това твърдение е истина и това, което го прави истина е, че е полезно да се храни подобно убеждение. В книгата си “Разновидностите на религиозния опит” (1902) Джеймс анализира разнообразието от ефекти и ползи, предизвикани от вярата в Бог.
Позицията на Уилям Джеймс е прагматична – полезно е за вярващия да вярва, че Бог съществува, следователно Бог съществува. Това напомня до известна степен на аргумента “Облог на Паскал”, с който Блез Паскал убеждава онези, които не са сигурни дали Бог съществува или не, че трябва да вярват в Бог. Но има и разлики, разбира се.
За да разберем какви са ползите от това да се вярва, че има Бог, можем да проведем пример с Дядо Коледа. За възрастните Дядо Коледа не съществува и те не вярват в него, но когато децата вярват в Дядо Коледа, това превръща Коледа в много специален ден за тях, кара ги да се държат добре и им дава нещо, върху което да се съсредоточат в дните преди Коледа.
Ето как, вярата в Дядо Коледа носи ползи за децата и следователно се превръща в истина за тях. По сходен начин стои въпросът и с вярата в Бог, според Уилям Джеймс.

„Действай така, сякаш това, което правиш има значение. Защото наистина има.“

„Във всеки проект най-важния фактор се явява вярата в успеха. Без вяра успеха е невъзможен.“

“Ние постоянно проверяваме “истините” една спрямо друга и съзнателните ни убеждения непрекъснато се променят. Старите “истини” се модифицират и понякога биват замествани от нови “истини”.

„Когато решението е взето и неговото изпълнение е планирано, спрете да се притеснявате за отговорността и се грижите само за резултатите.“

„Най-великото откритие на моето поколение е това, че хората могат да променят живота си, променяйки вътрешната си нагласа.“

„Няма по-лоша лъжа от неправилно разбраната истина.“

„Когато е необходимо да направиш избор, а вие не го правите – това също е избор.“

„Изкуството на мъдростта е в това да знаеш кои неща в живота трябва да пренебрегнеш.“

„Най-голямата полза, която може да се извлечем от живота, – да загубим живота си за дело, което ще ни надживее.“

„Смисълът на живота са тези цели, които ви карат да го оцените.“

„Аз вярвам, че доказателството за съществуването на Бога се основава преди всичко на дълбок личен опит.“

„Обществото деградира, ако не получава импулси от отделните личности; импулса деградира, ако не получава съчувствие от самото общество.“

„Бъдете готови да приемете нещата такива, каквито са. Приемането на онова, което вече се е случило, е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие.“

„Гениалността е преди всичко необичаен поглед на нещата.“

„Много хора си мислят, че мислят, а те просто пренареждат своите предразсъдъци.“

„Трагедията на живота не е, че свършва толкова бързо, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем.“

„Ако просто „да се чувстваш добре“ беше решаващо, пиянството щеше да е най-великото човешко преживяване.“

„Всеки път, когато се срещнат двама души, всъщност се срещат шест – човекът, който всеки от тях вижда в себе си, човекът, когото всеки от тях вижда в другия, и всеки от тях такъв, какъвто наистина е.“

Съдържание

Предговор на редактора: „РАЗНОВИДНОСТИТЕ НА РЕЛИГИОЗНИЯ ОПИТ“ И ЗНАЧЕНИЕТО НА НЕГОВОТО МНОГООБРАЗИЕ
Предисловие от автора
Лекция 1 РЕЛИГИЯ И НЕВРОЛОГИЯ
Лекция 2 ОЧЕРТАВАНЕ НА ТЕМАТА
Лекция 3 ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА НЕВИДИМОТО
Лекции 4 и 5 РЕЛИГИЯ НА ДУШЕВНОТО ЗДРАВЕ
Лекции 6 и 7 БОЛНАТА ДУША
Лекция 8 РАЗДЕЛЕНОТО АЗ И НЕГОВОТО ПРИВЕЖДАНЕ В ЕДИНСТВО
Лекция 9 ОБРЪЩЕНИЕТО ВЪВ ВЯРАТА
Лекция 10 ОБРЪЩЕНИЕТО ВЪВ ВЯРАТА (Продължение)
Лекции 11, 12 и 13 СВЕТИЯТ ЖИВОТ
Лекции 14 и 15 ЦЕННОСТТА НА СВЕТИЯ ЖИВОТ
Лекции 16 и 17 МИСТИЦИЗМЪТ
Лекция 18 ФИЛОСОФИЯ И РЕЛИГИЯ
Лекция 19 ДРУГИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА РЕЛИГИОЗНОТО СЪЗНАНИЕ
Лекция 20 ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Послеслов

За Автора

Уилям Джеймс (1842-1910) е американски философ и психолог, който е сред основателите на школата на прагматизма във философията и родоначалник на школата на функционализма в психологията.

Като страстен почитател на философията, теологията и изкуството, баща му се стреми неговите деца да получат солидно образование в най-добрите училища в САЩ, именно в тези области. Това е и причината Уилям да се оформи като голям учен, а неговият брат Хенри да стане блестящ новелист.

За Уилям Джеймс истината на една идея зависи от ползата от нея, а вярата ни в дадена идея става истина. Джеймс е автор на теория за човешкотото съзнание, както и съавтор на теория за емоциите. Сред заслугите му към психологическата наука следва да прибавим и неговия първи по рода си университетски лекционен курс в САЩ през 1875 г, когато все още нито един университет в страната не предлага самостоятелна програма по психология. Поради всичко това, той получава призванието “Баща на американската психология” от Американската психологическа асоциация през 1977 г.