shumacher-biografiata-4eti.me-coverСедемкратният световен шампион Михаел Шумахер е най-великият пилот, сядал в болид от Формула 1, това го признават и почитателите, и съперниците му. Малцина обаче знаят нещо повече за него вън от бляскавата му състезателна кариера – любящ съпруг и баща, той се грижи семейството му да е винаги встрани от светлината на прожекторите, а домът му е забранена за журналисти територия. Карин Щурм е от малцината, които познават отблизо Шуми от самото начало на неговата кариера. Появата му е точно това, от което Формула 1 има нужда – арогантен младок, който не се дава на големите имена, а защитава със зъби и нокти всяка извоювана позиция. Щурм проследява в детайли живота и кариерата му, дава думата и на негови приятели и колеги – хората, които следят с тревога новините след трагичното падане при каране на ски в края на 2013 г. Ирония на съдбата или инцидент, който е можел да бъде избегнат – подробно са проследени хронологията на събитията, усилията на лекарите, слуховете, възможните сценарии за бъдещето на Шумахер.
Пет от 7-те му титли са в поредни години от 2000 до 2004 г.  Държи множество рекорди, включително за най-много шампионски титли, най-много победи в състезания, най-бързи обиколки и най-много спечелени състезания в един сезон – 13 през 2004 г. През 2002 г. става единственият пилот в историята на Формула 1, завършил всяко състезание от сезона в първата тройка. Състезавал се е за „Мерцедес“, „Джордан“, „Бенетон“, „Ферари“. Последният му старт е в Гран При на Бразилия през 2012 г.
Карин Щурм е от малцината, които познават отблизо Шуми от самото начало на неговата кариера. Щурм проследява в детайли живота и кариерата му, дава думата и на негови приятели и колеги – хората, които следят с тревога новините след трагичното падане при каране на ски в края на 2013 г.

Днес Михаел Шумахер навършва 50 години. Трябва да му пожелаем оздравяване, колкото и да е малък лъчът надежда, защото както самият той казва:
“ВИНАГИ СЪМ ВЯРВАЛ, ЧЕ НЕ ТРЯБВА НИКОГА, НИКОГА ДА СЕ ОТКАЗВАМ И ВИНАГИ ТРЯБВА ДА СЕ БОРЯ ДОРИ И КОГАТО ИМА САМО ЕДИН МАЛЪК ШАНС.”

  “Михаел е легенда в нашия спорт, той постигна толкова много. Привилегия бе да карам заедно с него във Формула 1. Гледах в хола си как печели всичките си титли. Надявам се някой ден да постигна това, което постигна той.
Мисля, че никой не може да замести Михаел.”
–Люис Хамилтън

Ден като всеки друг, може би дори особено хубав ден бе онази неделя, 29 декември 2013 г., която се превърна в съдбовна за Михаел Шумахер. Ярко слънце посреща него, сина му Мик и няколко приятели, когато потеглят към пистата във Френските Алпи, в ски зоната Ле Троа Вале. Шумахер от много години притежава голяма ваканционна къща в скиорското селище Мерибел, в която обича да прекарва предимно новогодишните празници със семейството си и приятели.
Това е животът, който му харесва, който търси точно сега, след многото години под светлината на прожекторите. Личен живот, в обкръжението на хора, на които има сто процента доверие, без напрежение, освободен. Условията са подходящи: през нощта е навалял малко сняг, сега грее слънце, температурата е приятна – около нулата… Фаталното падане се случва малко след 11 часа преди обед, в необработена част от пистата, но на не особено труден терен. Такъв има в Ле Троа Вале – до олимпийската писта за спускане от 1992-ра, но Шумахер не кара там, а по западния склон на масива Солир, където всеки ден гъмжи от безброй любители на спорта.
Шумахер не кара ски от дете, семейството му няма възможности за такива „екстравагантности“. В равнината на Керпен този начин на прекарване на свободното време и без това не е особено разпространен. Но той е добър скиор. По времето, когато се състезава за „Ферари“, всеки път се представя добре на ежегодното зимно събитие на италианците в Мадона ди Кампильо, държи се сигурно на ските и няма проблеми с редовно очертаваното трасе на гигантския слалом.
Проблемът тази неделя, пет дни преди 45-ия рожден ден на Шуми, по-скоро е съвпадение на нещастни обстоятелства: в Мерибел снегът е по-малко от обикновено, поради това някои от скалите на необработения терен са едва покрити. Други, по-големи, даже стърчат оголени. Комбинацията от двете, изглежда, се оказва фатална за Шумахер.
Първите съобщения не звучат особено драматично. Спасителите, които оказват първа помощ на Шумахер на мястото на злополуката, разказват, че са го открили в съзнание, полуседнал, полуизправен, но бил възбуден и изглеждал объркан. Шефът на ски станцията в Мерибел обявява официално, че седемкратният световен шампион от Формула 1 е откаран с хеликоптер, но вероятно има само сътресение на мозъка. И Себастиан Фетел изпраща само кратък SMS на големия си пример за подражание, който в общите времена във Формула 1 постепенно се е превърнал в приятел: „Чух, че си паднал. Надявам се да не е нещо сериозно. Оздравявай.

schumacher1-4eti.me

Докато Шумахер се бори за живота си в клиниката, отвън се случва това, което в медийния свят днес вероятно е неизбежно. Личната човешка драма става повод за медиен спектакъл с невероятни мащаби. 40–50 телевизионни екипа от цял свят, общо около 200 журналисти стоят с дни пред клиниката, на лов за новини опитват наистина всичко, за да стигнат до някаква информация. Човек от охраната разказва на мениджъра и говорител на Шумахер Сабине Кем, която разбира за нещастния случай по време на отпуската си и веднага пристига в Гренобъл, че един журналист се е опитал да се промъкне в клиниката, преоблечен като свещеник.
Сабине Кем, която работи за Шумахер от 1999 г., има трудната задача да застане между два свята – и то в една трудна и за нея ситуация. От едната страна е обществеността, която жадува за информация, а от другата – семейството на световна звезда, която повече от две десетилетия е една от малкото знаменитости, отдаващи значение на това личният им живот да се държи настрани от очите на обществеността.
Това бе постигнато във всичките тези години на успех, по време на спечелването на седем световни шампионски титли във Формула 1 отчасти чрез масивен юридически натиск, разпореждания за забрана и заплахи за завеждане на дела, например в случай на публикуване на снимки на децата. Дори когато синът Мик започва да се явява на официални картинг състезания, не е разрешено това да се отразява в медиите – всичко това за защита на семейството, на личната сфера. „Интервюта по пантофи“ от голямото имение на Женевското езеро са абсолютно табу, немислимо дори и за „приятелските“ медии. Най-много Шумахер да допусне от време на време в конната ферма на съпругата си Корина в съседство избрани журналисти, при това в по-късната фаза на своята кариера.
А сега, около година след окончателното си оттегляне, той повече от всякога е във фокуса на общественото внимание, с най-личното, което въобще съществува – със своята борба със смъртта. Мъжът, който от самото начало на своята кариера има пред себе си Борис Бекер като своего рода предупреждение, който много пъти повтаря: „Не искам да се държа като Бекер, не искам да живея така, че всичко лично веднага да се превръща в събитие за обществеността.“
Веднага, разбира се, се повдигат въпросите за вината и за отговорността. Много бързо се появяват и спекулации за причината за злополуката. Шумахер бил карал прекалено бързо, разпространяват медиите. Дори сериозният британски вестник „Таймс“ говори за до 100 километра в час, като се позовава на „източници от разследването“. Много ясно – така хубаво се връзва с клишето: пилотите от Формула 1 са маниаци на тема скорост, имат нужда от риск и от свързания с него адреналин. А сега любителят на риска Шумахер е прекалил и е трябвало да си плати скъпо за това. Просто и ясно, опаковано добре в умно звучащи коментари.
Едно е вярно: пилотите от Формула 1, не само Шумахер, имат принципно малко по-различна преценка от обикновените хора за риска и овладяването му, иначе не биха могли да постигнат успех в състезателния спорт. Това, разбира се, от време на време се проявява и встрани от пистата: Михаел Шумахер след първото си оттегляне кара страстно мотоциклет до предела на възможностите му, скача с парашут, лети с делтапланер, гмурка се.

„Дъщерята носеше своя снимка. На нея се вижда как тя, на двегодишна възраст, седи с пълна екипировка на Шумахер в пластмасова количка „Ферари“. Това са едни много трогателни моменти, които се случват тук и сега. Съчувствието тук и по целия свят е много голямо.“ В клуба се събират всички писма и картички. „В Керпен издигнахме „ограда на надеждата“, която междувременно е покрита цялата с шапки и с пожелания за оздравяване. По-късно те ще влязат в нашия архив.“ Количеството писма е поразително: „След 800 хиляди писма престанахме да броим. Това беше само след два-три дни.“

schumacher2-4eti.me

Иронията на съдбата: пътят към състезателните писти, които повече от 20 години ще определят живота на Шумахер, започва с малка злополука.
Още на четири години бъдещата суперзвезда вече се подвизава с картинг, саморъчно сглобен от спортна четириколка с педали и верига и двигател от мотопед. Когато на пътя му се изпречва осветителен стълб и малкият Михаел се запознава отблизо с него, баща му Ролф се замисля и решава: „Така не може да продължава, това е прекалено опасно, отсега нататък ще караш само по истинска писта.“
Което всъщност не е кой знае какъв проблем, защото Ролф Шумахер е пазач на местната картинг писта в Керпен. Майката на Михаел, Елизабет, също рядко отсъства. Тя отговаря за лавката, която по-късно се превръща в ресторантче, храни картинг пилотите и техните половинки с наденички, пържени картофки и напитки. Така Михаел Шумахер получава възможност да тренира колкото иска. С каска с антенки като герой от комикс той хвърчи по пистата. Преди това баща му уплътнява каската с подплънки, „защото му беше много голяма“.
Също толкова голямо обаче е и удоволствието от самото начало, „особено по мокрото“, както си спомня баща му по-късно. „Тогава той караше по правата нагоре и надолу и обръщаше, като дърпаше ръчната спирачка.“ Михаел бързо учи и други трикове, упражнява с първия си картинг поднасянето на завоите и умението да не губи контрол над количката. Други неща, които малките момчета обичат да правят, също не остават на заден план: игрите, други спортове като футбола, малко тенис и катерене. На бащата още тогава му прави впечатление: „Михаел всъщност никога не се е страхувал от каквото и да било – и още тогава във всяко нещо, което правеше, влагаше всичко от себе си.“

Връзки:
Twitter:
https://twitter.com/hashtag/keepfightingmichael
Facebook: https://www.facebook.com/michaelschumacherofficial/
Instagram: https://www.instagram.com/michaelschumacher/
Pinterest: https://www.pinterest.co.uk/siszmann/shumi/
Youtube: https://www.youtube.com/results?search_query=michael+schumacher

За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ/ИЗТЕГЛЕТЕ Михаел Шумахер. Биографията от тук