52 Цитата – Иво Иванов

По повод пет години от издаването на книгата „Крива­та на щастието“ издателство „Вакон“ предлага на пазара бележник с 52 избрани цитата от Иво Иванов.
Между страниците на този бележник са събрани 52 избрани цитата от книгите „Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“, чийто автор е Иво Иванов, един от най-добрите български писатели.
Но освен неподражаемите текстове посветени на действителни личности и събития, тези парчета от истории са послания за човещина, доброта, несломима воля и любов, която променя животи.

“Винаги съм вярвал, че за да откриеш една необикнове­на, изумителна, единствена по рода си история трябва просто да попиташ първият случаен минувач на улицата.
Всеки човек е носител на поне една неподражаема притча… на една прекрасна песен… на един зашеметяващ роман… на един достоен за холивудска продукция житей­ски сценарий.
Не трябва да оставяме своите страници ненаписани и своето повествование само за себе си, защото те могат да бъдат от полза не само за техния автор. Самото пи­сане не е особено трудно. Трябва просто да седнеш пред хартията или компютъра, да отвориш раните си и да за­почнеш да си спомняш, да прежи­вяваш.
Всичко е много по-лесно и истинско, когато взимаш мастило от болките си, от собствените си истории, терза­ния, мечти, провали и триумфи.
52 цитата извадени от своя контекст не са история. Те са просто думи… мисли изтръгнати от мястото къде­то винаги са се чувствали щастливи и където честно ка­зано навярно искат да се върнат. Но в случая те са и още нещо – надеждата, че ще ти помогнат да посегнеш към ключа в твоя джоб. Ключът към тайната, която си ти.
На следващите страници ще откриеш 52 апела към теб и твоята ненаписана книга.
Моля те, напиши я! За мен. За себе си. За хората, които те обичат. И за тези, на които твоята история някой ден ще подаде ръка.
Ето, това е хартията. Мастилото зависи от теб.”
–ИВО ИВАНОВ

От първата секунда, в която се появим на този свят, ние всички сме една и съща ненаписана кни­га. С какво ще бъдат запълнени белите страни­ци? Много са факторите, разбира се, но в крайна сметка ти си авторът на своя собствен роман и когато бъде написана последната дума, само от теб ще зависи дали ще ставаш за четене. И кол­кото по-бързо разберем, че корицата няма значе­ние, толкова повече време ще можем да отделим на самия сюжет. Някой беше изчислил, че човек взема средно по пет хиляди решения на ден. Това са 130 милиона решения за един човешки живот. Не смятате ли, че в крайна сметка ние дължим своята идентичност не на начина, по който из­глеждаме, и не на това, с което сме напълнили къщата си, а на сбора от тези решения и техни­те последствия… Не е ли напълно очевидно това простичко екзистенциално уравне­ние: ние сме това, което правим!
„Кривата на щастието“, „У дома“

„Дори най-дългият път започва с една-единствена крачка.“ Нали така бе казал старият Лао Дзъ преди повече от две хиляди години. Ах, кол­ко е хитър любимият ми китайски библиотекар! Една малка крачка, но ако не я направиш, как ще я последват останалите няколко милио­на? Всич­ки искат да постигнат успеха си изведнъж, но лотарийният манталитет е грешка. Ако над­ценим скока и подценим стъпката, никога няма да стигнем доникъде. Уважението към взаимо­действието между всички наши малки крачки е настилката на всеки дълъг път.
„Отвъд играта“, „Момент на мълчание“

„Да даваш най-доброто от себе си тогава, кога­то ситуа­цията го изисква. Ситуацията го изисква винаги!“. В основата на пирамидата са претенции към характера, които все по-често биват забра­вяни от днешните звезди: неща като целенасоченост, трудолюбие, лоялност и само­кон­трол. Чо­век не може да се изкачи до върха, ако първо не е стъпил върху основата. С други думи, пирами­дата не може да бъде обърната наопаки, както се опита да направи треньорът на тексаския „Ковенант“.
Стените на пирамидата се крепят и върху принципите на Уудън. Един от тях гласи: „Стреми се да превърнеш всеки следващ ден в своя най-голям шедьовър“. Това малко изречение съдържа в себе си толкова много от тайните на Магьосника и обяснява почти всеки един от смятаните за не­обясними негови успехи.
Според мен е важно да разберем, че „Пирамидата на успеха“ е не само педагогическа, но и екзистен­циална структура. Това е така, защото, ако изклю­чим религията, тя ни дава това, което най-много ни липсва – траен смисъл. Често идва момент в живота, в който човек си задава вледе­няващия въпрос: „Защо въобще съм тук?“. Погледнете в огледалото: знаете ли, че точно в този момент, в който гледате лицето си, клетките в тъкани­те му умират завинаги. Да, ние всички сме в със­тояние на влудяващо бързо разла­гане. Всички се движим по едно и също еднопосочно платно. Ако действително сме тук само колкото да разро­шим тревата… една недоловима въздишка във вятъра, то какъв е смисълът?
„Кривата на щастието“, „Магьосника и неговата пирамида“

Боби Фишер почина преди месец в столицата на Исландия. Точно на шейсет и четири годи­ни. Изживя ги върху шейсет и четири черно-бе­ли квадрата, без да стигне до най-очевидното прозрение – че поезията върху дъската поняко­га се превръща в несръчна проза в живота.
„Отвъд играта“, „Пророкът и неговото падение“

Идва момент в живота, в който човек влиза в цикъл „дом – работа – дом – работа“. Това е опа­сен затворен кръг. Той започва постепенно да се пълни с отговорности, работни проекти, плаща­не на сметки, мастика преди лягане, телевизион­ни сериали, монотонна повторяемост, дивана в хола, клишетата в компютъра и т.н. Постепенно не остава място за теб самия. Не е ли странно и тъжно, когато кръгът е пълен, а в него няма нищо? Хубаво е да знаеш как да разчупиш кръга, да нарушиш цикъла, да пуснеш на улицата неви­димия просяк. Но ако не си правел безобидни па­кости в детството си, няма да знаеш как да ги правиш, когато пораснеш. На този свят не му трябват деца със сърца на възрастни – трябват му повече възрастни с детски сърца.
„Кривата на щастието“, „Невидимият просяк“

Обикновено невъзможните неща не съществу­ват случайно. След като загубят от Кайл, мно­го от изне­нада­ните му противници се оплакват. Казват, че тъй като нямал крака и ръце, те няма как да приложат захватите си. Представяте ли си – да се състезаваш срещу човек без ръце и кра­ка и да се оплакваш! Когато чуе подобни оплаква­ния, Кайл се усмихва, защото разбира, че мисията му е изпълнена. Те търсят оправдания. Той не го е правил нито веднъж в живота си. Помислете си дали ще има нещо, което да ви спре в живота, ако следвате следния принцип: Няма недостатък в този живот, който да не може да бъде превър­нат в преимущество.
„Кривата на щастието“, „Без оправдания“

Историята на тараумарите ми даде огромно количество храна за размисъл и преоценка на собствения ми начин на живот. Не казвам, че трябва да извадим себе си от нашия свят и да търсим смисъл за съществуването си някъде из дивия Меден каньон. Не всеки е Кабайо Бланко. Но фактът, че в XXI век, на крачка от цивилизация­та, съществува свръхздрава човешка раса, живе­еща в егалитарна идилия, не може да не ви накара поне да преосмислите някои неща. Тези невинни чеда на праисторията живеят без електри­чест­во, коли, Холивуд, интернет, мобифони, Фейсбук, Биг Брадър, „Макдоналдс“ и т.н. Ако ние сме ци­вилизованите, а те диваците, защо тогава сме все по-болни, по-дебели, по-депресирани? Как е възможно тези палеолитни варвари да живеят толкова спокоен и пълноценен живот? Те не тър­сят тайната на щастието, защото не вярват, че щастието има тайни.
„Кривата на щастието“, „Най-голямата тайна“ III част“

Затварям тихо книгата и се връщам години на­зад. Не помня годината, но беше доста отдавна. Първата събота на април. Това бе денят, в кой­то отидохме в магазин, който вече не същест­вува, и купихме първия си семеен компю­тър – архаичен IBM, чийто сприхав телефонен модем по-късно ни включи за пръв път в прохождащия интернет. Година по-късно си дадох сметка, че почти не се отлепвам от компютъра и че той е започнал да обсебва времето и съзнанието ми. Тогава решихме, че веднъж в годината, в първа­та събота на април, ще караме изцяло без ком­пютър. Забелязах, че този семеен обет става все по-трудно­изпълним от година на година. Какво ми липсваше днес ли? Липсваше ми кла­виатурата; липсваше ми екранът; липсва­ше ми машината, която е станала наша втора същ­ност. Липсваха ми имейлите, Фейсбук, Скайп, Гугъл, i-tunes, YouTube, ICQ, торентите, игрите, блоговете, елек­тронните новини и т.н. Малко по малко, година след година сме се оплитали в удобството на мрежата, изтъкана от самите нас, и като че вече нито можем, нито искаме да излизаме от нея.
„Кривата на щастието“, „Нещо липсва“

Но какво, ще попитате, са тогава къщите, вили­те, поршетата, яхтите, чантите от крокодил­ска кожа, костю­мите „Версаче“, парите в смет­ката, златото, среброто, платината? Какво ли? Прах, приятели. Прах във вятъра.
„Отвъд играта“, „Прах във вятъра“

И така: за какво съм благодарен тази година? Бла­годарен съм за малките неща. За всеки божи ден, в който отварям очи на майката земя и посрещам с радостно протягане слънцето. За картичките на рождения ми ден. За покрива над главата и хляба на масата. За усмивката на непознатия човек на улицата. Изключително съм благо­дарен на този гений, който е измислил еспресото. И като стана дума за това, благодарен съм на Лори в кафенето на 9-а улица, която, кой знае защо, всяка сутрин ми дава безплатен кроасан. Благодарен съм за малките неща. За тихата радост в очите на май­ката. За силната прегръдка на бащата. За това, че винаги чакат и обичат детето си и са гото­ви да му простят всяка грешка. Благодарен съм за това, че Родината ми прави абсолютно също­то. Благодарен съм за новото летище в София и за приятелите, които знаят, че идваш, без да си им казвал. За това, че и тази година успях да прибера себе си и децата в България и да презаредя батериите си от земята ѝ. Благодарен съм за селцата, под­слонени от Родопите, за възду­ха високо в Пирин и за уханието, което изпраща Витоша миг преди да дойде бурята. Благодарен съм за всичките прелестни 111 000 квадратни ки­лометра на страната ни и най-вече за десетте незастроени педи земя по Черноморието.
„Кривата на щастието“, „Малките неща“

---

Яндекс линк:
СВАЛЕТЕ “52 Цитата” от Иво Иванов

или Мега линк:
СВАЛЕТЕ “52 Цитата” от Иво Иванов