Книгата, която бихте искали родителите ви да бяха прочели – Филипа Пери

Posted on 01/09/2026

by book

Всеки родител иска детето му да е щастливо. Обещава си да избегне грешките на своите родители. Докато един ден с ужас установи, че не е толкова перфектен, колкото се е надявал. Защо се получава така?
Оказва се, че несъзнателно сме попили от родителите си нездрави модели на мислене и поведение, които копираме в отношенията с децата си. Без значение какво казваме и какви принципи се опитваме да им внушим, децата се влияят най-вече от нашето поведение. Ако ние решаваме всеки проблем с крясъци, няма как да се караме на детето си, че повишава тон. Ако непрестанно се страхуваме да не направим грешка, няма как детето ни да притежава самоувереност. То копира нашия маниер на поведение, защото не познава друг. Ето защо, ако искаме децата ни да са щастливи и независими личности, трябва да им дадем личен пример как да го постигнат. Това може да стане само ако осъзнаем деструктивните модели на поведение, които сме наследили от своите родители, и се опитаме да ги променим, за да не ги предадем на децата си.

Книгата ще ви помогне:

да разберете как собственото ви възпитание влияе върху родителския ви подход;
да приемете, че ще допускате грешки и да се научите да ги поправяте;
да разберете какво означават различните видове поведение;
да прекъснете вредните процеси и модели;
да се справяте със своите чувства и тези на децата си.

Това не е наръчник за отглеждане на деца.
Няма да се задълбочавам в методи за приучване към гърне или захранване.
Тази книга е посветена на взаимоотношенията ни с нашите деца, на нещата, които пречат на добрата връзка помежду ни, и на методите за укрепването ѝ.
В нея се говори за начина, по който сме отгледани ние самите, и как това оказва влияние върху нашия родителски подход, за грешките, които ще допуснем – особено онези, които изобщо не сме искали да правим, и какво да сторим по въпроса.
В тази книга няма да откриете никакви съвети и идеи или родителски трикове, понякога тя може дори да ви разстрои, да ви ядоса и даже да ви направи по-добри родители.
Написах книгата, която ми и се ще да бях чела, когато аз бях млад родител, и която наистина би ми се искало и моите родители да бяха чели.

Едно дете има нужда от топлина и одобрение, допир, вашето физическо присъствие, от любов и граници, разбиране, игра с хора на различна възраст, успокояващи преживявания и много от вашето внимание и време. Е, значи е съвсем просто: книгата може да свърши тук. Само че не става, защото има неща, които пречат. Самият живот може да се окаже спънка: обстоятелствата, обгрижването на детето, парите, училището, работата, липсата на време и бизнесът… и както знаете, това съвсем не е всичко.

Но онова, което може да попречи повече от всичко изброено, е начинът, по който ние самите сме отглеждани от най-ранна детска възраст. Ако не обърнем внимание на това как сме възпитавани и какъв отпечатък е оставило това върху нас, миналото ще ни отмъсти. Може би ви се е случвало да кажете нещо от рода на: „Отворих уста и оттам излязоха думите на майка ми.“ Разбира се, ако това са били думи, които са ви карали да се чувствате желани, обичани и сигурни като дете, в тях няма нищо лошо. Но много често това са думи, изразяващи точно обратното.

Могат да ни спънат неща като липсата на самоувереност, песимизма, защитните механизми, които блокират чувствата ни, както и страхът от това, че можем да бъдем погълнати от чувствата си. Или що се касае конкретно до връзката с децата ни, това биха могли да са нещата, които ни дразнят у тях, очакванията ни или страховете ни, свързани с тях. Ние сме само една брънка във веригата, простираща се хилядолетия назад и кой знае колко далеч напред във времето.

Хубавото е, че можете да се научите как да трансформирате тази връзка и това ще подобри живота на децата ви и този на техните деца, и можете да започнете сега. Не сте длъжни да правите всичко, което са правили с вас; можете да се откажете от нещата, които не са ви били полезни. Ако сте родител или ще ставате такъв, можете да се разровите в куфара със спомени и да се запознаете с детството си, да изследвате нещата, които са ви се случили, как са ви карали да се чувствате тогава и как ви карат да се чувствате сега. И след като се разровите в багажа си и внимателно разгледате съдържимото, върнете в куфара само това, от което имате нужда.

Същността на това да си родител е във взаимоотношенията с детето ти. Ако хората бяха растения, връзката между тях щеше да бъде почвата. Взаимоотношенията дават подкрепа, грижи, подпомагат растежа или го възпрепятстват. Без взаимоотношения, на които да разчитат, децата губят чувството си за сигурност. Трябва взаимоотношенията ви с вашите деца да бъдат източник на сила за тях, а някой ден и за техните деца.

Да си внимателен не значи, че си жертва или си неуверен. Да си внимателен не означава, че не споделяш чувствата си, когато си ядосан. Означава, че обясняваш как се чувстваш и защо, без да обвиняваш или обиждаш другия. Важно е да знаете също и че само защото не сте възнамерявали да разстроите или раздразните член на семейството си с действията си, не означава, че това няма да стане. Когато някой се чувства зле в резултат на нещо, което сте казали или направили дори непреднамерено, е важно, вместо да се защитавате, да чуете и зачетете чувствата му. Не трябва да забравяме, че всеки човек преживява нещата по различен начин. Човек не е в грешка само защото преживяването му е различно от нашето. Подобни различия трябва да бъдат уважавани, а не да предизвикват спор кой усеща нещата „правилно“.

Могат да се намерят много съвети по въпроса. Някои от тях ще ви напътстват да не обръщате прекалено много внимание на дребните недоразумения в семейството или връзката си. Други твърдят точно обратното и съветват да разрешите незначителните дрязги, преди да са се задълбочили. Основното нещо, към което вярвам, че трябва да се стремим, е да вникнем в чувствата на човека срещу нас, дори ние да изпитваме друго, да бъдем съпричастни с това, което изживява, и да се надяваме на свой ред да получим същото. На всеки помага да бъде изслушан, разбран и да получи съпричастност. Направете това приоритет на семейството си. Така то ще бъде добро място за появата на бебе и подходяща среда за развитието на едно дете.

Начинът, по който възприемаме себе си, и отговорността към начина, по който реагираме спрямо децата си, са ключови компоненти от родителството, а те твърде често биват подценявани, защото е много по-лесно да се вторачиш в децата си и тяхното поведение, вместо да изследваш какъв е ефектът им върху теб и как ти на свой ред им влияеш. Личността и характерът на децата ни не се формират само от това как реагираме, но и от това, което виждат и усещат в средата, в която растат.

Но когато в резултат на нещо, което детето ви е направило или поискало, изпитате гняв или някаква друга отрицателна емоция като възмущение, безсилие, завист, отвращение, паника, раздразнение, ужас, страх и др., добре е да приемете това като предупреждение. Не като предупреждение, че детето или децата ви правят нещо лошо, а че е провокирана ваша скрита емоция.
Често моделът е следният: реагирате с гняв или друга прекомерно наситена емоция пред детето си, защото така сте се научили да се защитавате от чувствата, които сте изпитвали на неговата възраст. Без да осъзнавате, неговото поведение заплашва да извади от миналото собствените ви чувства на отчаяние, копнеж, самота, ревност или нужда от внимание. И така вие несъзнателно правите по-лесното: вместо да проявите емпатия към чувствата на детето си, вие директно се ядосвате, разочаровате или паникьосвате.
Понякога пробудените чувства от миналото се коренят поколения назад.

Кратък преглед на точките, които трябва да запомните, когато разговаряте на трудни теми, когато започвате да се нервирате или смятате, че назрява спор:
1. Признайте чувствата си и вземете под внимание чувствата на другия. Това значи да не бъдете вечно „прави“, а другият „в грешка“, да не сте вие „умният“, а другият – „глупавият“. Нищо не изхабява една връзка или семейство колкото това някой да настоява постоянно да е прав. Вместо да мислите кой е „прав“ и кой „крив“, мислете как се чувства всеки от вас.
2. Изхождайте от себе си, а не от другия, затова говорете от първо лице, а не от второ.
3. Не реагирайте, а помислете. Невинаги трябва да помислите, преди да реагирате – не казвам, че трябва да загубите спонтанността си, – но ако се чувствате раздразнени и ядосани, смятам, че е добре да спрете за момент и да си отговорите защо. Ако Кийт от предишния пример го беше направил, щеше да си даде сметка, че гневът, който изпита към сина си, когато той му поиска якето, не се отнася до сина му.
4. Приемете своята уязвимост, вместо да се страхувате от нея. В горния пример Кийт също беше на път да осъзнае, че се страхува да остарее, и щеше да прикрие този си страх зад гнева, вместо да си позволи да бъде уязвим. Но само ако си позволим да сме уязвими и бъдем открити за това кои сме, можем да имаме близки отношения с някого.
5. Не приписвайте на другия някакви намерения. Без да правите прекалено много предположения или да проектирате себе си върху човека отсреща, се опитайте да прецените какво чувства той и си признайте, ако сте сгрешили в допускането си. Вникването в собствените ви чувства и в тези на човека, с когото дебатирате, е не само крайъгълният камък на преговорите, то е основата на работещите взаимоотношения и емпатичното родителство. Никога не е твърде късно да започнете да общувате по този начин.

Съдържание

Анотация
Предговор
Увод

ПЪРВА ЧАСТ. Наследството, което оставяте като родители

Миналото винаги си отмъщава (на нас и на децата ни)
Пропукване и поправка
Поправяне на миналото
Как разговаряме със себе си
Добър родител / лош родител: защо не бива да съдим

ВТОРА ЧАСТ. Средата, в която расте детето ви

Не е важно как е устроено семейството, а дали в него има разбирателство
Когато родителите не са заедно
Как да направим болката поносима
Когато родителите са заедно
Как да спорим и как да не спорим
Как да изградим добронамерена среда

ТРЕТА ЧАСТ. Чувствата

Как да се научим да владеем чувствата си
Колко е важно чувствата да бъдат приети
Опасността от отхвърлянето на чувствата: нагледен пример
Пропукването и поправката, и чувствата
Да съчувстваме, не да оправяме
Чудовищата под леглото
Колко е важно да приемаме всяко едно настроение
Желанието за щастие на всяка цена
Отвличането на вниманието от чувствата

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. Полагането на основите

Бременност
Подражателна магия
Какво е родителското ви племе?
Бебето и вие
Изгответе си план за раждане
Завръщане към преживяното по време на раждането
Вроден рефлекс за засукване
Първоначалната връзка
Подкрепа: за да бъдем родители, трябва самите ние да сме имали родители
Теория за привързаността
Настоятелен плач
Различни хормони, различен човек
Самотата
Следродилната депресия

ПЕТА ЧАСТ. Условия за добро психично здраве

Връзката
Взаимността и двупосочната комуникация
Как започва диалогът
Редуване
Когато диалогът е труден: диафобия
Колко е важно активното наблюдение
Какво става, когато сте пристрастени към телефона си
Родени сме със способността да водим диалог
Бебетата и децата също са хора
Как учим децата си да бъдат досадни и как да прекъснем този порочен кръг
Защо едно дете става „прилепчиво“
Да открием смисъла в грижата за детето
Обичайното настроение на детето ви
Сънят
Какво представлява побутващото приспиване?
Как да помагаме, вместо да спасяваме
Играта

ШЕСТА ЧАСТ. Поведението: всяко поведение е вид комуникация

Примери за подражание
Да победиш и да изгубиш
Как да се придържаме към това, което върши работа в настоящето,
вместо да си фантазираме какво би могло да се случи в бъдещето?
Качествата, които са ни нужни, за да се държим добре
Ако всяко поведение е вид комуникация, какво е посланието
на едно или друго лошо поведение?
Бъдете добри в началото, за да не се налага по-късно да ставате лоши
Как да спомогнем за доброто поведение, като облечем чувствата в думи
Когато обясненията не помагат
Колко строг трябва да бъде един родител?
Още за тръшкането
Мрънкането
Родителските лъжи
Детските лъжи
Границите: Очертайте своите граници, а не тези на детето
Как да поставяме ограничения на по-големи деца и тийнейджъри
Тийнейджъри и младежи
И накрая: когато вече всички сме зрели хора

Заключение
Допълнителни материали по темата
Благодарности

За автора

Филипа Пери (р. 1957) е британска психотерапевтка, писателка, журналистка и телевизионна и радио водеща. Известна е с умението си да превръща сложните идеи на психотерапията в достъпен, човешки и често забавен разговор за емоциите, отношенията и начина, по който живеем.

Повече от две десетилетия Пери работи като психотерапевт, като паралелно с това пише за водещи британски медии и участва в телевизионни и радио предавания и документални филми, посветени на психичното здраве и човешките взаимоотношения.

Пери започва писателската си работа с „Фантастика от кушетката: Графична приказка за психотерапията“ (2010) – необичайна графична книга, която надниква зад кулисите на психотерапевтичния процес и показва какво всъщност се случва между терапевт и пациент. През 2012 г. излиза „Как да си запазим разсъдъка“, в която тя съчетава психотерапевтични идеи, философски разсъждения и практически насоки за поддържане на психическото ни равновесие.

Най-голяма международна известност ѝ носи „Книгата, която искате родителите ви да бяха прочели (а децата ви ще са благодарни, че сте го направили)“ (2019), превърнала се в международен бестселър и преведена на десетки езици. В нея Пери разглежда родителството през призмата на емоционалната връзка, собственото ни детство и начина, по който миналият ни опит влияе върху отношенията с децата ни.

През 2023 г. излиза „Книгата, която искате всички, които обичате, да прочетат (а може би и някои, които не обичате)“ – книга за взаимоотношенията, конфликтите, загубата, промяната и изкуството да общуваме по-добре с хората, които са важни за нас.

През 2026 г. Пери прави и своя дебют в криминалната литература с Shrink Solves Murder, в която професионалният ѝ опит като психотерапевт се превръща в основа за история за терапевтка, въвлечена в разследване на убийство.

В работата си Филипа Пери не търси универсални рецепти за щастие или съвършено родителство. Тя насърчава по-скоро любопитството към самите нас, способността да разпознаваме и назоваваме емоциите си и готовността да изграждаме по-искрени и близки отношения с другите. Тъкмо тази комбинация от професионален опит, човешка топлина и чувство за хумор превръща книгите ѝ в едни от най-разпознаваемите съвременни текстове за психология и взаимоотношения.

Филипа Пери живее в Лондон със съпруга си, британския художник Грейсън Пери.