kenzeburo-oe-zakasnyalata-mladej-4eti.me-coverМодерния класик на японската литература Оe Кендзабуро с този си роман достига световна слава.
“Авторът изследва противоречивата съдба на сънародниците си, техните илюзии и копнежи, често свързани с болезнени и патологични прояви. Животът на младите герои, безнадеждно белязани от годините на войната, минава през кривулиците на политическите интриги, наркоманията, сексуалната перверзност”
“Закъснялата младост” – следвоенното японско поколение “закъсняло” за войната, която приключва през 1945 г. В романа, който за първи път е издаден през 1961 г., Ое изобразява японската младеж, реалистично без никакви обичайни декорации, разкриваща буржоазната реалност. Романът е написан в първо лице, което позволява на читателя да погледне по-дълбоко в главния герой (чието име всъщност никога не се разкрива в книгата) и позволява на героя да говори абсолютно открито, с което разкрива най-тайните завои , които предлага живота.
Тази книга е нещо като изповед на главния герой. Книгата е разделена на две части и в първата част едно момче, което загуби брат и баща си във войната, един ден научава, че войната със САЩ е приключила. Изглежда, че това събитие трябва да бъде щастливо, но момчето е шокирано, защото не може да изпълни дълга си като истински японец и да се бори за страната си. Момчето, което вече не е толкова отворено към другите, се изолира още повече и започва да търси всяка възможност да влезе в армията. Най-сетне той и най-добрият му приятел, корейският Кан, от близкото село, се опитват да избягат в друг град, където се създава тайна армия, която да устои на окупацията на американците. И двамата се хванати и главният герой се поставя в затвор за непълнолетни с много насилие. Втората част на книгата говори за узрелият вече възрастен, студент от токийския университет, в което е израстнал главния герой, след като е напуснал затвора, разкриващи изборите си в живот, понякога добри, но по-често лоши.
Книгата изненадва с факта, че няма добри герои – майката на главния герой, въпреки че работи усилено за семейството си, мрази сина си, най-добрия приятел Кан е предател, свири на инструменти в бара, момичето, което е главният герой Икука Савада е безразборно богато момиче, което забременява от хомосексуален мъж, а баща й се опитва да накара главния герой да работи за мръсната си политическа кампания.
В книгата е изобразено разочарованието от следвоенния режим, както и нерешителността, докато се опитва човек да избере между това, което сърцето иска да направи, и това, което е „необходимо“, за да не изпъкваш от масите. Може би именно идеята да не се открояваш от другите насърчава автора да сложи край на книгата с тези думи: „Аз не съм герой и не съм представител на късното поколение. Аз съм някой като теб”. Можем да кажем, че в тези няколко изречения авторът е искал да каже, че в следвоенния период в Япония има много млади хора като главния герой – които не бяха разбрани, които не разберат себе си, и които се борят за следвоенните идеали, без да знаят дали са съгласни изобщо със това или не.
Кендзабуро Ое (Kenzaburo Oe)  – японски писател, оценен като една от основните фигури в съвременната японска литература. Ое е награден с Нобелова награда за литература през 1994 г. който с поетична сила създава въображаем свят, където животът и митът се кондензират, за да образуват объркваща картина на човешкото положение в днешно време.”

R

Кензабуро Оe загубва баща си през Втората световна война и сам признава, че японското поражение е това, което го е направило романист. На 28 години той вече e култов писател за японската младеж след войната. Първото му дете е родено през 1963 г. с мозъчна херния, което поражда „двуглавото чудовище“ на по-късната фантастика на Oе. Коригиращата операция заплашва мозъчните увреждания и за известно време бащата жадува за смъртта на детето – „позорно“ време, написано по-късно в измислени мемоари, че „нито един силен препарат не ми е позволил да се измия от живота си“. Все пак посещение в Хирошима, за да се докладва на конгрес за мир и срещи с оцелели от атомни бомби, убеждава Oе без съмнение, че детето му трябва да живее. “Бях обучен като писател и като човек от раждането на моя син”, казва той.
Ангажимент му към Хикари (наречен „Пух” по мечето на А.А. Милн) вдъхновява над 30 годишен уникален цикъл на фантастиката, чиито герои са бащи на синовете, увредени от мозъка. Този опит прониква в сложната му визия, във фикция и есета, в милитаризъм и ядрено разоръжаване, невинност и автентичност, вяра и изкупление. Неговият преводач Джон Нейтън, професор по японски културни изследвания в Калифорнийския университет казва, че подобно на Нацуме Сосеки, модернистът от началото на 20-ти век, Ое “е създал свой собствен език – по подобие на Фокнър и няколко японски писатели пред него. Той е мъчително самосъзнателен и осъзнат, болезнено търсещ дълбоко под повърхността на нещата”. Въпреки, че Нейтън смята, че Ое е “едвам преведим – ужасно е трудно да се направи”, работата му е достигнала до все повече чуждестранни читатели след неговата Нобелова награда за литература през 1994 година.
Хенри Милър го сравнява с Достоевски в неговата “гама от надежди и отчаяние”, докато покойният Едуард Саид, приятел от 20 години, отбелязва неговата “изключителна сила на разбиране”, особено през различните култури. Според британския писател Казуо Ишигуро, той “винаги е бил силно впечатлен от това, което не е казано за ролята на Япония във Втората световна война”.
Бащата на Оe e убит през 1944 г., а майка му видяла светкавица в небето, когато Хирошима e бомбардирана на 100 мили  от тях на 6 август 1945 година. Император Хирохито, за когото били научени, че е живият бог, го е лишил от неговата невинност, а всички ценности – преобърнати.
През 1960 Oе се оженва за Yukari. Когато Хикари е роден през юни 1963 г., лекарите казват, че единствената му възможност за живот на детето е вегетативно състояние и призова двойката да го остави да умре. В Хирошима следващия месец Ое намира про-съветски или китайски мирни лагери, които спорят кой трябва да има ядрени оръжия. Никой, казва той, не е подкрепял оцелелите. Той посещава оцелелите в болницата на Червения кръст, където един лекар му казал: “Никога не се отчайвайте и не се надявайте много”. Чрез примера на търпението на лекарите Ое казва: “Бях окуражен за собствения си син”, чието име означава “светлина”.