На изток от Запада – Мирослав Пенков

Posted on 02/11/2024

by book

В “На изток от Запада” Пенков пише с огромно сърце за векове трагична българска история. Героите му оплакват неща отминали отдавна и бленуват за други, които така и няма да ги бъде. Но дори и под смазващата тежест на история, дълг към семейството, изгнаническо страдание, разказите в На Изток от Запада запазват лекота и свежест, оживени от ненадминатия усет на Пенков към абсурда.
Внук купува тялото на Ленин от eBay, като подарък за дядо си, активен борец, фанатизиран комунист. Един пропаднал вундеркинд нахълтва с взлом в православна църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща братовчедка си (любовта на живота му) веднъж на всеки пет години, насред реката, която разполовява родното им село на Изток и Запад. Такива са странните, неочаквано трогателни видения на Мирослав Пенков за родната му България; видения, които изпълват разказите в този пленителен сборник.

Осемте разказа в сборника „На изкот от запада“ са сериозни, задълбочени, оригинални и същевременно лесни за четене.
Мирослав Пенков започва силно своя сборник с разкази и още с „Македониjа“ те отвежда в годините след Освобождението и средата на XX век. Спомените от миналото се преплитат с настоящето в прочувствена история за любов, ревност, смелост и страх. Талантът на Пенков се забелязва бързо, а красотата струи от страниците. Тъга има, но точно тя бележи читателя и го кара да мисли за съдбите на героите дори след последния ред. „На Изток от Запада“ разказва историята на българите в Старо село, разделени от своите роднини в Сърбия заради реката и закона. В центъра отново е любовта, събираща героите още като деца, но разделяща ги години по-късно. Потопената от реката църква има важно значение за развръзката в разказа, а надеждата кара главният герой да продължава да живее.
В третия разказ (Как купихме Ленин) един внук купува тялото на Ленин като подарък за дядо си, а в четвъртия „Писмото” – една внучка краде със знанието на баба си – е откровена мелодрама с неочакван край, бягащ от хепи енда
„Снимка с Юки“ ни запознава с един млад българин емигрант и неговата приятелка японка, които идват на гости в едно българско село. Почивката бързо добива горчив привкус след една катастрофа, която ще промени целия им живот. В „Крадци на кръстове“ едно българско дете чудо, което вече е пораснал гамен от квартала, решава да краде църковни кръстове със свой приятел. В църквата обаче ги очаква някой. В „Нощния хоризонт“ вече сме в Родопите, където турчин майстор на гайди кръщава дъщеря си с мъжко име, за да я направи истински майстор гайдар. После обаче идва възродителният процес и идентичността на героите се изгубва заедно със загубените имена, а някъде в нощта замират звуците на умиращи гайди. Последният разказ (Девширме) ни връща към дълбоките корените с паралела между един емигрант и един еничар.

“Започнах да пиша разказите в Изток от Запада далеч от дома, като студент в Америка. Отначало България ми липсваше силно, болезнено. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стапяха, липсите запълваха и в писането пак се връщах у дома.
Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, абсурдна, тъжна, смешна, луда през погледа на най-обикновени хора – мъже, жени, деца, еничари, комити и хайдути, партизани и кулаци, или пък нашенци в модерно време, едни избрали да останат, а други заминали далеч, макар и само телом. Писах разказите и на английски, и на български с голяма любов.
Дано уважаемият читател усети това. Дано ги хареса.”

—Мирослав Пенков

„Пенков постига с единични фрази толкова, колкото други писатели не успяват и с цели глави… сборник на триумфа.“
Лос Анджелис Таймс

„Един от най-вълнуващите сборници от дълго време насам.“
Бостън Глоуб

„Блестящ сборник.“
Гардиан

„В ръцете сте на един млад майстор на разказа…‘
Монреал Газет

„Великолепни разкази за любов и омраза, дом и носталгия, страст, изгнание, насилие, история и хумор…“
Сатърдей Ейдж, Мелбърн

„На изток от Запада” е изтънчена ювелирна изработка. Модерна класика, съвършена новела, която трябва да заеме своето водещо място в българската литература. В тази творба – може би и заради тематиката – осезателно се чувства сянката на голямата сръбска литература – в частност Драгослав Михайлович – но историята си е нашенска, изпълнена с много хумор и горчиви сълзи. Разделеното село е метафора на България – лутаща се между Изтока и Запада , никога неразбрала се със своите съседи, а винаги опираща до тях, мачкана и разкъсвана от великите сили (изключително силна е метафората с удавената църква по средата на реката, която служи за граница между България и Югославия!), мечтаеща за просперитет и по-добър живот, какъвто, оказва се, няма нито тук, нито на Запад от Изтока, та се налага главния герой Носчо (сещаме се за Гогол, нали?) да запраши чак за Америка.

Съдържание

Македонија
На изток от Запада
Как купихме Ленин
Писмото
Снимка с Юки
Крадци на кръстове
Нощният хоризонт
Девширме

Автор

Мирослав Пенков е роден през 1982 в Габрово. Завършва Първа английска езикова гимназия в София, а през 2001 е приет в Университета на Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане.
Мирослав Пенков е автор на сборника „На изток от Запада“ и романа „Щъркелите и планината“ и „Река в лабиринта“. Професор е в катедрата по английски език на Университета на Северен Тексас.
Разказите му печелят BBC International Short Story Award 2012 и наградата Eudora Welty 2007. В чужбина публикува разкази в A Public Space, Granta, One Story, Orion, The Sunday Times, The Southern Review. В България публикува в Зона-F, Пламък, Съвременник, Сега и антологиите Точка на Пристигане, Чудни Хоризонти, Ласката на Мрака. Автор е на фантастичния сборник „Кървави Луни“ (Камея, 2000).
Салман Рушди включва разказа му „Как купихме Ленин“ в антологията The Best American Short Stories 2008, а разказът му “На изток от Запада” е отличен в антологиите PEN/O. Henry Prize Stories 2012 и The Best American Nonrequired Reading 2013.
Сборникът му На изток от Запада, издаден в дванадесет държави, е финалист за наградите 2012 William Saroyan International Prize for Writing и Steven Turner Award for First Fiction by the Texas Institute of Letters.