Татуировчикът на Аушвиц – Хедър Морис
Незабравима история за пътуването на един човек към оцеляване през едно от най-ужасяващите времена в нашата история – нацисткия концлагер Аушвиц. Една невероятна книга с история, която изисква да бъде чута.
Книга, написана на основа на истинска история – Лали използва своето образование и познаване на езици, за да си намери работа като татуировчик, след като всяко еврейско семейство трябва да подаде доброволно един млад мъж на 18 год, за „работа“. През 1942 г. на всички семейства в Словакия е наредено да предоставят дете над осемнадесет години за работа или да рискуват изпращането на цялото семейство в концентрационен лагер. Лале Соколов се надява, че като отиде в Прага семейството му ще бъде в безопасност, но попада във вагон претъпкан с хора, облечен с костюм и вратовръзка. Още от там той започва да усеща, че нещо ужасно предстои да се случи. След дългото пътуване, уморени, гладни и жадни те пристигат в Аушвиц, посрещнати от надписа „РАБОТАТА ТЕ ПРАВИ СВОБОДЕН“. Новодошлите биват приветствани с добре дошли, след което принудени да оставят всичките си лични вещи и дрехи с обещанието, че скоро ще си ги получат обратно. На всички са раздадени руски униформи, наподобяващи раирани пижами, както и ботуши. Косите им биват подстригани, а тези, които отказват, са убити. На всеки един от тях бива татуиран номер на ръката, който се превръща в новото им име.
Евреите са принудени да работят по цял ден, независимо колко изморени се чувстват; получават по две хранения на ден и биват убивани за забавление на пазачите.
Лали е примерен, винаги държи главата си наведена, но използва знанията си по немски за да подслушва надзирателите, за да събира информация, която да му помогне да напусне адското място. Мъжът бързо се превръща в любимец на всички, което, разбира се, не остава незабелязано. Човекът, който прави татуировките на ръцете – Пепо, го открива и му предлага да работи с него.
– Искаш ли да работиш с мен? – прекъсна мрачните му мисли Пипо. – Или предпочиташ постоянно да ти нареждат?
– Така оцелявам.
– Тогава приеми предложението ми.
– Искаш да татуирам другите?
– Все някой трябва да го върши.
– Не мисля, че ще мога. Да бележа хората, да ги наранявам… Знаеш ли колко боли?
Пипо дръпна нагоре ръкава си и показа собствения си номер.
– Боли адски. Но ако не приемеш работата, ще я вземе някой, който няма твоето сърце, и ще наранява хората повече.
– Работата ми за капото не е същото като да обезобразяваш невинни лагеристи.
Настъпи продължителна тишина. Лали отново изпадна в плен на мрачните си мисли: “Дали тези, които вземат решенията, имат семейство, съпруги, деца, родители? Не е възможно”.
– Повтаряй си го колкото щеш, но в момента си нацистка марионетка. Няма значение дали си с мен, изпълняваш нарежданията на капото, или строиш бараки – пак работиш за тях.
– Умееш да убеждаваш.
– Тогава?
– Приемам. Ще работя за теб, ако успееш да го уредиш.
– Не за мен. С мен. Но трябва да работиш бързо и добре и да си кротуваш.
– Съгласен.
Пипо стана да си върви. Лали го хвана за ръкава.
– Пипо, защо избра мен?
– Видях как изнемощял от глад млад мъж рискува живота си за теб. Реших, че си човек, който заслужава да бъде спасен. Утре рано ще дойда да те взема. Сега си почивай.
Лали приема и много скоро той остава единственият, който върши тази дейност, което го превръща в татуистът на Аушвиц. Това е роля, която той мрази – такава, в която се чувства като сътрудник, докато осквернява телата на невинните с мастилото на врага. Но въпреки всичко, това също е роля, която му носи много предимства. Той получава доверие и може да се движи по лагерите по желание. Като такъв той осигурява тайно допълнителни хранителни дажби за тези, които най-много се нуждаят. Той разменя скъпоценности и пари от убитите евреи за храна, за да поддържа другите живи. А ако бъде хванат, той ще бъде убит. Много затворници дължат оцеляването си на него. Донася им лекарства и помощ за едни, а за други – утеха.
През него минават хиляди хора, но една жена на име Гита пленява сърцето му и той е готов на всичко, за да я открие и да бъде с нея до края на живота си. Той дава обет на себе си. Той ще тръгне от Аушвиц като свободен човек. Той току-що е срещнал любовта на живота си!
Намирайки причина да оцелее, Лали използва позицията си за добро дори чрез борби и крайни страдания, с надеждата един ден да бъде с Гита завинаги, извън лагера.
Смразяващите разкази за тотално пренебрежение към живота от време на време са закалени от безкористна доброта и саможертва, без които любовната история на Лали и Гита не би могла да бъде разказана. Тази малка книжка описва по-малко познати аспекти на литературата за холокоста.
76 години след Аушвиц книги като тази все още се пишат. Важно е никога да не забравяме Аушвиц и никога да не забравяме военните престъпления, извършени от нацистка Германия. Защо? Тъй като ние трябва да знаем и да разберем на какво е способно човечеството, трябва да знаем как изглежда екстремната омраза, за да можем да работим за изграждането свят, в който това няма да се повтори. Това е едно от най-кошмарните събития в човешката история и трябва да го помним!
Да, това е истинска история. Героите са били истински хора. Това са случки, изтръгнати от ума на умиращ старец, който желае историята му да бъде чута от света. Нужни му бяха над седемдесет години, за да събере смелостта да го разкрие и авторката Морис е инструментът на думите му. Това не е книга, която драматизира събитията или извлича печалба от ситуацията, за да продаде вълнуващо произведение на фантастиката; тя просто представя ужасите такива, каквито са: не е необходимо да се преувеличава, защото това само по себе си е толкова ужасяващ реално. Всички знаем за Аушвиц, макар че има нещо съкровено в тази конкретна история.
“Татуирането отне секунди, но Лали не помръдваше. Той стисна ръката си и се вторачи в номера. Как е възможно да причиниш подобно нещо на човешко същество? Запита се дали остатъкът от живота му, бил той къс или дълъг, ще бъде определян от този миг и от този странен номер: 32407.
От транса го извади удар с приклад.”
Разказът е невероятно напрегнат, защото смъртта никога не е далеч. Нужно е само един раздразнен пазач да вдигне пушката си и да дръпне спусъка си, и това е: всичко е свършва Смъртта идва на случаен принцип. Няма система, просто безпощадно убийство по прищявка на потисниците. Доктор Мендел (Доктор Смърт) е най-добрият пример….
“Ако се събудиш сутрин, това е добър ден.”
Но с цялата тази тъмнина идва и светлина. В дълбините на лагера на смъртта има също живот, любов и семейство: три неща, от които всички имаме нужда, за да останем живи. Въпреки жестокостта с която се отнасят към евреите и ги карат да се чувстват по-низши от хората, те все пак успяват да се вкопчат в своята идентичност и самите неща, които ги правят такива, каквито са. Надеждата крепи малцина, надявайки се, че някой ден ще бъдат освободени и ще имат възможност да започнат нов живот. И точно това прави героя на романа толкова завладяващ. Той никога не губи оптимизма си. Той никога не спира да се опитва да помага на хората.
“Да спасиш един, е да спасиш света.”
Смятам, че трябва да е имало много повече от тази история, отколкото ни е предложил автора. Стила на автора е леко опростен, което ни откъсва и не разкрива дълбочината на реалните събитията. Вероятно книгата е насочена към по-млада публика, тъй като различни зверства се споменават само в миналото. Това всеки сам ще си го реши, като прочете книгата.
Нехудожествените книги не винаги са предназначени да бъдат увлекателни и за мен целта на тази история беше по-скоро за образование и споделяне на нечие минало, а не просто да забавление за читателя.
Има определени книги, които разказват една история толкова важна, че тя отменя други свои аспекти и следователно може да преодолее някои недостатъци на разказа. Все пак може да не е най-добре написаното нещо, което сме чели, нито героите ще останат с мен завинаги – но историята ще го направи!
„Трогателен разказ за любовта и саможертвата.”
— Times Literary Supplement
„Ценно историческо свидетелство, напомняне за ужасите на Холокоста и възхвала на човешката издръжливост.”
— Irish Times
„Тази книга ще се чете и след сто години. И тогава сигурно още ще е в списъка с най-продаваните заглавия. Книга, заради която човек губи съня си и то не само защото не може да я остави.”
— Джефри Арчър
Красивото в тази история е човещината!
Всичко останало е мрак, насилие, унижения, потисничество, смърт и бруталност. Вероятно за това Хедър Морис е избрала да разкаже историята на Лали и Гита в контраст на случващото се, напук на едни от най-кошмарните времена в съвременната история.
Така започва една от най-жизнеутвърждаващите и незабравими истории за Холокоста, историята на татуировчика на Аушвиц.
Но може ли любовта им да преживее ужасите на живота в концентрационен лагер?
Хедър Морис е родена в Нова Зеландия, но в момента живее в Австралия. Докато работи в болница в Мелбърн намира време да пише сценарии. През 2003 г. се среща с възрастен джентълмен, който „може би има история, която си струва да бъде разказана”. Този джентълмен се оказва Лали Соколов – преживял жестокостите на Холокоста. Денят на тяхното запознанство променя живота и на двамата завинаги.
За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати (на Български език ) използвайте бутона по-долу:
(MediaFire) линк:
СВАЛЕТЕ “Татуировчикът на Аушвиц” от Хедър Морис на български език от тук
или Mega.nz линк
СВАЛЕТЕ “Татуировчикът на Аушвиц” от Хедър Морис на български език от тук
или Яндекс # 1линк:
СВАЛЕТЕ “Татуировчикът на Аушвиц” от Хедър Морис на български език от тук
Алтернативни линкове за сваляне, Яндекс #2:
СВАЛЕТЕ “Татуировчикът на Аушвиц” от Хедър Морис на български език от тук
или Яндекс #3
СВАЛЕТЕ “Татуировчикът на Аушвиц” от Хедър Морис на български език от тук
Ако предпочитате книгата на чужд език, (EN, DE, ES ) използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ “Татуировчикът на Аушвиц” на Хедър Морис на Английски и други езици от тук