ПОТОК. Психология на оптималното преживяване – Михай Чиксентмихай

0

Potok-4eti.meЧиксентмихай е един от пионерите в научното изследване на щастието. Идеите му са оказали влияние върху някои от най-значимите представители на съвременната психология – като Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу, които са ги включили като важна опорна точка в своите учения. Мартин Селигман, родоначалникът на позитивната психология и дългогодишен председател на Американската асоциация на психолозите, определя Чиксентмихай като най-значимия изследовател в сферата на позитивната психология (чийто предмет са човешкото щастие, благополучие и съзидателност).
Чиксентмихай с лекота се пренася в отделни периоди от човешката история, преминава границите между различните науки и изкуства, прави аналитичен разрез на съвременната цивилизация. Поради широката приложимост на своите идеи Чиксентмихай често бива цитиран от специалистите в множество научни области, а напоследък все по-често от експерти в сферите на бизнеса и мениджмънта. Идеите му намират широк отзвук и сред психолози, философи, антрополози, социолози, кариерни консултанти, историци, но най-вече сред хората, които се стремят да постигнат повече удовлетворение в живота си.
За своите разработки върху състоянието на поток през 2000 г. Михай Чиксентмихай е удостоен с наградата „Мислител на годината“.

Михай Чиксентмихай е професор по психология, известен с идеята за т.нар. “поток”, която открива в резултат на десетки години на изследвания. “Повечето пари не носят автоматично щастие” – Михай Чиксентмихай цитира обширно проучване, продължило 40 години в САЩ. Проучването изследва връзката между нивото на доход на хората и тяхното усещане за щастие.
Едно от големите открития на проучването е, че за периода 1956-1995г. и отчитайки инфлацията доходите на хората са нарастнали повече от два пъти, а в същото време процентът на хората, които заявяват, че се чувстват много щастливи от живота си, стои неизменно на едно и също равнище.
През всичките тези години на двоен-троен икономически ръст и увеличаване на материалното благосъстояние неизменно около 30% от хората казват, че се чувстват щастливи.
Изводът е, че над определено ниво на доходи, което съответства само на няколко хиляди долара годишно над прага на бедността, увеличаването на материалното благосъстояние не влияе на това колко щастливи се чувстват хората.
Облягайки се на резултатите от това проучване, Михай Чиксентмихай решава да провери къде точно в своето ежедневие човек открива щастие и смисъл на живота си.
За целта той и екипът му провеждат хиляди разговори най-различни хора. Сред тях са изявени композитори, поети, писатели, учени, но така също и спортисти, бизнесмени, църковни деятели и най-обикновени хора от различни професии. В проучването попадат хора от различни култури, от различни етнически групи, от различни социални и професионални слоеве.
Резултатите от проучването показват, че хората откриват своето щастие и смисъл в живота си тогава, когато работейки по определени задачи попаднат в едно особено състояние на ума. Става дума за състояние на пълна концентрация и поглъщане в някакво занимание. Състояние, сходно със състоянието на екстаз, в което човек попада практически в друга реалност.
В това състояние на екстаз човек е така погълнат от заниманието си, различно от дребните теми на ежедневието, че буквално забравя за всичко останало. Не чувства умора. Не усеща глад.
Подобно усещане е толкова интензивно, че преживяващият го буквално влиза в алтернативна реалност. Той няма физическата възможност да обърне внимание на нещо друго, а е изцяло ангажиран в своя съзидателен процес.
Това състояние, този така ангажиращ и поглъщащ човешкото внимание процес Михай Чиксентмихай формулира като “поток”. Хората, които са потопени в своя “поток”:

  • Са напълно потопени в това, което правят. Те са максимално концентрирани и фокусирани.
  • Изпитват чувството на екстаз. Имат усещането, че се намират извън ежедневната си реалност.
  • Чувстват голяма вътрешна яснота. Знаят какво трябва да се направи и доколко добре се справят със задачата си.
  • Знаят, че целта е постижима. Наясно са, че именията им са адекватни на сложността на задачата.
  • Изпитват спокойствие. Не се притесняват за себе си и развиват усещане за израстване отвъд границите на собственото его.
  • Губят представа за времето. Те са изцяло фокусирани към настоящето и часовете летят като минути.
  • Имат вътрешна мотивация. Резултатът, който ще постигнат в следствие на своя “поток” е награда сам по себе си.

 

Михай Чиксентмихай разкрива, че за да постигне човек състояние на поток, той се нуждае от тези два компонента:
1. Предизвикателна цел – нещо важно, отговорно и трудно, което да се постигне или осъществи.
2. Експертни умения – значителни знания, умения и опит.
Изследванията на Михай Чиксентмихай са изключително интересни, подкрепени с огромни емпирични доказателства. Голямата поука е тази, която много други хора, изследвания, учения и религии изтъкват под една или друга форма.
  • Тайната на истинското и дълготрайно щастие не е в парите и материалните неща.
  • Веднъж, когато имаш необходимото, за да живееш нормално, ще имаш нужда да попадаш в състояния на “поток”.
  • Дали това ще е твоята работавзаимоотношенията ти с важни за теб хора или твоето хоби – няма значение.
  • Нуждаеш се от предизвикателни цели и от истински експертни умения, за да ги постигаш.

 

michali-potok-4eti.me
Михай Чиксентмихай е професор по психология и мениджмънт в Клермънт, Калифорния, бивш ръководител на департамента по психология на Чикаг­ския университет. Роден е на 29 септември 1934 година в хърватския град Риека, тогава носещ италианското име Фиуме. На 22-годишна възраст емигрира в САЩ, където получава психологическо образование и завършва доктурантура в Чикаго.
Чиксентмихай е автор на над 120 книги, изследвайки усилено щастието, креативността, мотивацията и удовлетворението. Още в края на миналия век той си осигурява място сред най-влиятелните фигури в съвременната психология с изследванията си върху състоянието на поток. Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки човек и на цивилизацията като цяло.
За своите разработки върху състоянието на поток през 2000 г. Михай Чиксентмихай е удостоен с наградата „Мислител на годината“.
Чиксентмихай е и един от пионерите в научното изследване на щастието. Идеите му са оказали влияние върху някои от най-значимите представители на съвременната психология – като Карл Роджърс и Ейбрахам Маслоу, които са ги включили като важна опорна точка в своите учения. Мартин Селигман, родоначалникът на позитивната психология и дългогодишен председател на Американската асоциация на психолозите, определя Чиксентмихай като най-значимия изследовател в сферата на позитивната психология (чийто предмет са човешкото щастие, благополучие и съзидателност).
Чиксентмихай с лекота се пренася в отделни периоди от човешката история, преминава границите между различните науки и изкуства, прави аналитичен разрез на съвременната цивилизация. Поради широката прило­жи­мост на своите идеи Чиксентмихай често бива цитиран от специалистите в множество научни области, а напоследък все по-често от експерти в сферите на бизнеса и мениджмънта. Идеите му намират широк отзвук и сред психолози, философи, антрополози, социолози, кариерни консултанти, историци, но най-вече сред хората, които се стремят да постигнат повече удовлетворение в живота си.

През 2016г. ИК „Хермес“ издава най-влиятелната му книга „Поток. Психология на оптималното преживяване“. Още в края на миналия век той си осигурява място сред най-влиятелните фигури в съвременната психология с изследванията си върху състоянието на поток. Така той обозначава оптималното преживяване на пълна концентрация и отдаденост на конкретната дейност, в което човек реализира най-пълно своя потенциал. Именно посредством това състояние човек е способен да постигне щастието, най-висшата цел на всеки човек и на цивилизацията като цяло.
В мащабното си изследване, продължило повече от 20 години, Чиксент­михай разглежда факторите, които спомагат за навлизане в това със­тояние.

След като теорията за състоянието на поток намира широк отзвук в научните среди по цял свят, Михай Чиксентмихай представя анализ на изследването си на творческия процес в книгата „Креативност“, издадена от „Хермес“ през 2019г. Според него в процеса на създаването на нова идея или продукт неминуемо се забелязват условията за поток.
„Креативност“ се основава върху интервюта с видни представители от различни сфери на живота. Тя започва с описание какво представлява творческият процес, разглежда работата и живота на творческите личности и завършва с предложения как да внесем повече креативност в живота си. Целта на автора е да покаже, че творческите постижения са резултат на синергия между дългогодишен упорит труд и много други фактори, а не просто плод на въображението или внезапно просветление

Интересни факти за автора:
Името „Mihály Csíkszentmihályi“ е с унгарски произход. „Mihály“ означава „Михаил“, „Csík“ е регион в Трансилвания (сега Румъния), „szent“ означава „светец“. По този начин „Csíkszentmihályi“ е наименование на селище в региона Чик. Така се получава име в чест на Свети Михаил. Буквата „i“ в фамилията е унгарски постфикс, означаващ „от“. Буквално: „Михаил от Свети Михаил в [региона] Чик“.
Самият Чиксентмихай и демонстрира чувство за хумор, предлагайки да произнесе името си като „гаджетата ме вълнуват“ (от англ. chicks send me high).

“Тази книга обобщава десетилетия изследвания върху положителните страни на човешкия опит – радостта, съзидателността, процеса на пълно потапяне в живота, който аз наричам поток. Книгата обаче не е и популярно четиво със съвети “от кухнята” как да се постигне щастието. А и това поначало е невъзможно, тъй като щастливият живот е винаги лично творение, което не може да бъде възпроизвеждано по рецепта. Книгата е по-скоро опит за представяне на общите принципи, ведно с конкретни примери как някои хора са използвали тези принципи, за да трансформират скучния си и безсмислен живот в живот, изпълнен с радост.”
–Михай Чиксентмихай

“Чиксентмихай изразява важното прозрение, че не онова, което ни се случва, определя щастието ни, а начинът, по който интерпретираме реалността… Съчетавайки данни от изследванията на човешкото съзнание, личността психология и духовността, книгата на Чиксентмихай просветлява и вдъхновява.”
–Лос Анджелис Таймс

 

Излизат множество статии и книги за поток, предназначени за специалисти, но настоящото издание е първото, което представя на широката читателска аудитория изследванията върху оптималното преживяване и въздействието му върху живота на отделния човек. То не е ръководство от типа „как да“. Буквално хиляди са книгите по рафтовете в книжарни­ците – и в процес на печат, – в които се обяснява как да забо­гатеем, да придобием власт, да спечелим обичта на другите или да отслабнем. Подобно на готварските книги те съдържат напътствия за постигането на конкретна, ограничена цел, които малцина следват докрай. Но дори тези съвети да дейст­ваха, какво ли би последвало, ако по някакво чудо читателят се преобрази в строен, обичан от всички, влиятелен милио­нер? Най-вероятно би се озовал в изходното положение, с нови желания, неудовлетворен колкото и преди. Човек би постигнал истинско удовлетворение не ако стане строен или богат, а ако започне да харесва живота си. Що се касае до щастието, половинчатите решения са безполезни.
Дори да са написани с най-добри намерения, книгите не могат да дадат рецепта как да бъдем щастливи. Тъй като оп­тималното преживяване зависи от способността за контрол на случващото се в съзнанието във всеки един момент, всеки човек трябва да го постигне със собствените си сили и наход­чивост. Онова, което може да стори една книга обаче – и това е целта на настоящата, – е да представи примери как човек може да направи живота си по-радостен и уреден посредством една теория. А читателите да поразмишляват и да направят своите заключения.
Вместо като списък с това какво трябва и какво не трябва да се прави, тази книга е замислена като пътешествие из пространствата на ума, осъществено по ориентирите на нау­ката. Подобно на всяко приключение, което си струва да се преживее, и това няма да е леко. Без готовността да положи известни интелектуални усилия и да размишлява задълбоче­но върху собствения опит, читателят няма да извлече кой знае колко от съдържанието й.
„Поток“ ще изследва процеса на постигане на щастието посредством контрол върху вътрешния живот. За начало ще разгледаме как функционира съзнанието и как бива контроли­рано (Глава 2), защото само ако разберем как се формират субективните състояния, можем да ги овладеем. Всичко, кое­то преживяваме – радост или болка, интерес или отегчение, – бива представено в ума като информация. Способни ли сме да контролираме тази информация, в състояние сме да решим какъв да бъде животът ни.
Оптималното състояние на вътрешния опит е онова, при което съществува порядък в съзнанието. То е възможно, кога­то психичната енергия – или вниманието – бива влагана в реалистични цели и когато уменията съответ­стват на възмож­ностите за действие. Реализирането на една цел въвежда по­рядък в съзнанието, тъй като човек трябва да концентрира вниманието си върху дадената задача и за известно време да забрави за всичко останало. Именно тези периоди на борба с предизвикателствата хората определят като най-радостните мигове в живота си (Глава 3). Човек, който е постигнал контрол върху психичната си енергия и я влага в съзнателно избрани цели, неизменно израства, превръща се в по-комплексно същество. Развивайки уменията си, полагайки усилия да се справя с все по-големи предизви­кателства, той се превръща във все по-необикновена личност.
За да разберем защо някои от дейностите, които извърш­ваме, ни носят повече наслада от други, ще разгледаме усло­вията за потоковото преживяване (Глава 4). „Поток“ е думата, с която хората назовават душевното си състояние, когато в съзнанието им цари хармоничен порядък и желаят да вършат избраната дейност заради самата нея. В прегледа на някои от активностите, които най-често пораждат поток – като спор­товете, игрите, изкуствата и хобитата, – може по-лесно да се открои онова, което прави хората щастливи.
Но човек не може да разчита единствено на игрите и изкус­твата, за да подобри качеството на живота си. За да постигне контрол върху случващото се в съзнанието му, той може да се възползва от безкраен диапазон от възможности за пости­гане на наслада. Например посредством използването на физически и сетивни умения в най-различни области – от ат­летиката, през музиката до йогата (Глава 5), както и посред­ством развиването на символни умения като тези, необходими в поезията, философията или математиката (Глава 6).
Повечето хора прекарват по-голямата част от живота си в работа и взаимодействия с другите, най-вече с членовете на семействата си. Затова е от решаващо значение човек да се научи да трансформира работата си в пораждащо поток зани­мание (Глава 7) и да намери начин да внесе повече радост в от­ношенията си с родителите, брачния партньор, децата и прия­телите (Глава 8).
Животът на мнозина бива разстроен от трагични събития и дори „галениците на съдбата“ са изложени на стрес от най-различен род. И въпреки това не е задължително житейските сътресения да помрачават щастието ни. Начинът, по който реагираме на стреса, определя дали ще се облагодетелстваме от бедите, или ще бъдем нещастни. В Глава 9 е разгледан въп­росът как хората успяват да се радват на живота въпреки злопо­лучията.
И накрая ще разгледаме въпроса как може да се обедини целият опит в смислена структура (Глава 10). Постигне ли това, почувства ли, че контролира живота си и че той е смис­лен, човек няма какво повече да желае. Дали е строен, богат или влиятелен, вече няма значение. Приливът на нараства­щите очаквания бива възпрян; незадоволените потребности вече не терзаят ума. Дори най-обикновените преживявания започват да носят наслада.
Книгата „Поток“ се опитва да даде отговор на въпроса какво е необходимо за постигането на тези цели. Как бива контролирано съзнанието? Как бива приведено в порядък, за да носи опитът наслада и радост? Как се постига комплексност? И накрая – как може да бъде създаден смисъл? Пости­гането на тези цели е относително лесно на теория, но твърде трудно на практика. Самите правила са достатъчно ясни и по възможностите на всеки. Но множество сили, вътре в самите нас и в заобикалящата среда, ни възпрепятстват. Както е и в борбата с излишните килограми: всички знаят какво трябва да се направи, всички искат да го направят, но за мнозина е почти невъзможно. Залозите в нашия случай са обаче по-ви­соки. Тук не става въпрос просто за сваляне на няколко из­лишни килограма. Тук се касае за оползотворяване на шанса да се води смислен живот.
Преди да разгледаме как може да бъде постигнато опти­малното потоково преживяване, необходимо е да направим кратък преглед на някои от препятствията пред осъществя­ването му, присъщи за човешкото състояние. В старите при­казки, преди да заживее щастливо, героят трябва да премине през ред приключения, да се справи с огнедишащи дракони и зли магьосници. Това може да се приеме като метафора за изследването на собствената душа. Аз твърдя, че основната причина щастието да е така труднопостижимо се корени във факта, че в разрез с митовете, които човечеството е създало, за да се самоуспокоява и да си вдъхва увереност, вселената не е създадена да задоволява потребностите ни. Фрустрацията е дълбоко заложена в тъканта на живота. И когато някоя от потребностите ни бъде временно задоволена, ние още в същия миг започваме да желаем друго. Тази хронична неудовлетво­реност е втората пречка по пътя към доволството.
За да се справи с тези препятствия, всяка култура с времето развива предпазни средства – религии, философия, изкуства и утехи, – които ни бранят от хаоса. Те ни помагат да повярваме, че контролираме случващото се, и ни предлагат основания да сме доволни от съдбата си. Но тези защити са ефективни само известно време; след няколко века, понякога само след десетилетия, една религия или вяра се изчерпва и вече не осигурява предишната духовна подкрепа.
Когато хората се опитват да постигнат щастието самостоя­телно, без подкрепата на някое вероизповедание, те обикно­вено се стремят да увеличат удоволствията, които са или био­логически програмирани в гените им, или са утвърдени като привлекателни от обществото, в което живеят. Богатството, властта и сексът се превръщат в основните цели, които дават насока на техните стремления. Но качеството на живот не може да бъде подобрено по този начин. Единствено посредс­твом прекия контрол на опита, способността във всеки един момент да извличаме наслада от онова, което правим, можем да преодолеем пречките по пътя към удовлетворението.

Изобилни данни свидетелстват, че начинът, по който родителите взаимодействат с детето си, оказва траен ефект върху формирането на неговата личност. В едно от четирите изследвания, които провел в Чикагския университет, Кевин Ратунде установил, че тийнейджъри, които имали определен тип взаимоотношения с родителите си, били значително по-щастливи, удовлетворени и устойчиви в повечето жизнени ситуации от своите връстници, чиито отношения с родителите не били такива. Способстващият оптималното преживяване семеен контекст би могъл да бъде очертан посредством пет характеристики:
Първата е яснотата – юношите знаят какво очакват от тях родителите им – целите и обратната информация в семейните взаимодействия са недвусмислени.
Втората характеристика е центрирането, или увереността на детето, че родителите му се интересуват от онова, което прави в настоящето и от реалните му чувства и преживявания, а не са прекалено загрижени дали ще постъпи в добър колеж, или ще си намери добре платена работа.
Следва изборът – детето чувства, че има различни възможности, сред които да избира, включително да наруши родителските правила – при положение че е готово да понесе последствията от това.
Четвъртата отличителна характеристика е отдадеността, или доверието, което позволява на детето да се чувства достатъчно сигурно, за да изостави защитите си и да се отдаде без стеснение на онова, от което се интересува.
И накрая, предизвикателството, или ангажиментът на родителите да осигурят на детето си все по-комплексни възможности за действие.
Наличието на тези пет условия формира така наречения „автотелен семеен контекст“, тъй като с тяхна помощ детето най-добре може да се научи да се наслаждава на живота. Петте характеристики съвсем точно отговарят на петте измерения на състоянието на щастие. Децата, растящи в семейна среда, характеризираща се с яснота на целите и обратната информация, способстваща чувството за контрол, концентрацията върху дадената задача, вътрешната мотивация и предизвикателството, в повечето случаи имат по-добър шанс да уредят живота си така, че преживяването на щастие да е възможно.
Освен това семействата, осигуряващи автотелен контекст, спестяват много психична енергия на своите членове и така увеличават възможността всички да изпитват наслада. Децата, които знаят какво е позволено и какво не е позволено да правят, не трябва постоянно да спорят за привила и граници и не се терзаят заради тегнещите върху им родителски очаквания за успешно бъдеще, до голяма степен са освободени от натиска върху вниманието, който по-хаотичните домакинства предизвикват. Те са свободни да развиват интереса си към дейности, които ще разширят Аза им. В недотам уредените семейства голяма част от енергията си децата изразходват в постоянни преговори и спорове и в опити да предпазят своя крехък Аз от напора на чужди цели.
Не е изненадващо, че според изследванията на Ратунде разликите между юношите, растящи в автотелен семеен контекст, и онези, чиито семейства не съумявали да им го осигурят, се откроявали най-ясно, когато децата били у дома със семейството: в тази ситуация растящите в автотелен контекст били много по-щастливи, уверени, радостни и доволни от връстниците си в другата група.
Но разликите били налице и когато юношите учели насаме или в училище: и в тази ситуация оптималното преживяване било по-достъпно за децата от автотелни семейства. Различията изчезвали единствено в компанията на приятели: с приятели децата и от двете групи се чувствали еднакво положително.
Характерните черти, отличаващи автотелната личност, най-ясно се проявяват при хора, които сякаш успяват да извлекат наслада от ситуации, които обикновените хора биха намерили за непоносими. Залутани нейде из Антарктика или изолирани в затворническа килия, някои хора успяват да трансформират мъчителните условия в управляема и дори носеща наслада борба, докато повечето други биха се предали.
Ричард Логън, който е събрал и анализирал разказите на много хора, изпадали в тежки жизнени ситуации, заключава, че те са оцелели благодарение на това, че са открили начин да превърнат суровите обективни условия в субективно контролируемо преживяване.
Първо, обръщали внимание дори на най-дребните детайли в своята среда, откривайки скрити възможности за действие, отговарящи на ограничените им, предвид обстоятелствата, способности. Тогава си поставяли цели, съответстващи на несигурната им ситуация, и внимателно следели напредъка си посредством получаваната обратна информация. Щом постигнели целта си, те вдигали летвата, определяйки си по-комплексни предизвикателства.
Типичен пример за този процес дава Кристофър Бърни, военнопленник на нацистите, прекарал дълго време в единична килия по време на Втората световна война: „Ако обхватът на преживяването бъде внезапно ограничен и бъдем оставени със съвсем малко храна за мисълта или чувствата, ние сме склонни да се съсредоточим върху малкото налични обекти и да започнем да си задаваме ред често абсурдни въпроси за тях. Действа ли това? Как? Кой го е направил и от какво? И за сравнение, къде и кога последно съм виждал подобно нещо и за какво друго ми напомня то?… Така ние даваме началото на чудесен поток от комбинации и асоциации в ума си, чиито дължина и сложност скоро засенчват скромната му отправна точка. Леглото ми например можеше да бъде измерено и поставено грубо в една категория с училищните или казармените легла… Когато приключех с леглото, което беше твърде просто, за да задържи интереса ми дълго, аз прокарвах ръка по одеялата и преценявах топлотата им, изследвах механизма на прозореца, неудобството на тоалетната… Пресмятах дължината и ширината на килията, преценях ориентацията и височината й.“
Същата находчивост в откриването на възможности за умствено действие и поставянето на цели ни разкриват разказите на претърпели всякакъв род плен, от дипломати, взети за заложници от терористи, до възрастни жени, изпратени в затвор от китайските комунисти. Ева Зейсел, дизайнерката на керамични съдове, осъдена от сталинската полиция да излежи повече от година в московския затвор Любянка, съхранила разсъдъка си, измисляйки как да направи сутиен от подръчни материали, играейки наум шахмат срещу самата себе си, провеждайки въображаеми разговори на френски език, правейки гимнастика и наизустявайки стихотворенията, които съчинявала.
Александър Солженицин описва как един от съзатворниците му в Лефортово нарисувал световната карта на пода на килията и си представял, че пътува през Азия и Европа към Америка, изминавайки по няколко километра всеки ден. Същата „игра“ самостоятелно откривали и много други затворници; например Алберт Шпеер, любимият архитект на Хитлер, поддържал духа си в затвора Шпандау, като в продължение на месеци фантазирал, че върви пеш от Берлин до Йерусалим, а въображението му осигурявало всички събития и гледки по пътя.
Мой познат, който работи в разузнаването на Военновъздушните сили на САЩ, разказва историята на пилот, който прекарал много години във военнопленнически лагер в джунглите на Северен Виетнам, където загубил близо четирийсет килограма от теглото си и до голяма степен здравето си. След освобождаването си едно от първите му желания било да играе голф. За огромно изумление на другарите си офицери, той играл блестящо, въпреки че бил крайно изпосталял. На въпросите им отвърнал, че всеки ден от пленничеството си представял, че изиграва осемнайсет дупки, внимателно подбирайки стиковете и стратегията си, като освен това систематично променял курса. Тази дисциплина очевидно му помогнала да съхрани не само разсъдъка, но и физическите си умения.
Толас Тибор, поет, който по време на най-репресивните фази на унгарския комунистически режим прекарал няколко години в затвора Вишеград, където били изпратени стотици интелектуалци, разказва, че в продължение на повече от година затворниците държали ума си ангажиран с провеждането на конкурс за превод на поезия. Първо те трябвало да решат кое стихотворение да се превежда. Изтекли месеци, докато номинациите бъдат предадени от килия на килия, а още няколко месеца преминали в хитроумна размяна на тайни съобщения, преди да бъдат събрани гласовете. Накрая било решено на унгарски език да бъде преведено стихотворението на Уолт Уитман „О, капитане! Мой капитане!“ отчасти защото най-голям брой от затворниците го помнели наизуст в оригинал. Тогава започнала сериозната работа: всички се заели да правят собствен превод на стихотворението. Тъй като не разполагал с хартия и средство за писане, Толас правел сапунен филм върху подметките на обувките си и на него пишел с клечка за зъби. Запаметявайки някой стих, той покривал подметката си с нов сапунен филм. Наизустявайки по този начин всичките строфи, той предал превода си на следващата килия. След известно време из затвора циркулирали дузина преводи и за всеки от тях затворниците дали своята оценка и глас. След като било отсъдено чий превод на Уитмановото стихотворение е победител, затворниците се заловили с превода на друго – Шилерово, стихотворение.
Когато неволята заплашва да ни парализира, ние трябва да затвърдим контрола си, като открием нова посока, в която да насочим психичната си енергия, посока, неподвластна на влиянието на външните сили.
Дори всичките му стремления да бъдат осуетени, човек не бива да изоставя търсенето на смислена цел, около която да организира Аза си. Успее ли в това, макар обективно погледнато да е роб, от субективна гледна точка той ще е свободен.
Солженицин много добре описва как дори най-унизителните ситуации могат да бъдат трансформирани: „Понякога, застанал в колона от обезсърчени затворници, сред виковете на надзиратели с автомати, ме обземаше такъв прилив на рими и образи, че сякаш ме понасяше във въздуха… В такива моменти бях и свободен, и щастлив… Някои затворници се опитваха да избягат, промушвайки се през бодливата тел. За мен телена ограда не съществуваше. Броят на затворниците си оставаше непроменен, но мен всъщност ме нямаше сред тях, намирах се много далеч.“
Не само затворници са използвали тези стратегии за възвръщане на контрола върху съзнанието. Пионери като адмирал Бърд, който навремето прекарал четири студени и безслънчеви месеца съвсем сам в малка хижа близо до Южния полюс, или Чарлз Линдберг, който сам се борил с враждебните стихии по време на презатлантическия си полет, прибягнали до същото, за да запазят интегритета на Аза си. Но кое е онова, което прави някои хора способни да постигат този вътрешен контрол, докато повечето се оставят да бъдат пометени от външните трудности?
Ричард Логън дава свой отговор въз основа на разказите на множество оцелели от нацистките концлагери, сред които Виктор Франкъл и Бруно Бетелхайм, които са размишлявали върху източниците на сила в екстремни ситуации. Логън заключава, че най-важната характерова черта на оцелелите е „несебичният индивидуализъм“, или подчертаната насоченост към неегоистична цел. Хората, притежаващи това качество, са склонни да дават най-доброто от себе си при всякакви обстоятелства, но не са загрижени преди всичко за задоволяването на собствените си интереси. Тъй като мотивацията за действията им е вътрешна, те трудно биват смутени от външни заплахи. С достатъчно свободна психична енергия да наблюдават и анализират обективно заобикалящата ги среда, те имат по-добър шанс да открият в нея нови възможности за действие. Ако трябва да откроим една черта като ключов елемент на автотелната личност, тя би била именно „несебичният индивидуализъм“.
Нарцистичните индивиди, чиято основна грижа е предпазването на собствения Аз, рухват, щом външните условия станат застрашителни. Обзелата ги паника не им позволява да направят онова, което трябва; вниманието им се обръща навътре в опит за възстановяване на порядъка в съзнанието и от него не остава на разположение достатъчно за справяне с външната реалност.
Без интерес към света, без желание за активна взаимовръзка с него човек се изолира вътре в себе си. Бъртранд Ръсел, един от най-великите философи на двайсети век, е описал как е постигнал личното щастие: „Постепенно се научих да бъда безразличен към самия себе си и недостатъците си; започнах да съсредоточавам вниманието си все повече върху външни предмети: състоянието на света, различни клонове на познанието, хора, към които изпитвах обич.“ Едва ли би могло да се даде по-добро кратко описание на пътя, по който човек може да си изгради автотелна личност.
Отчасти този род личност е продукт на биологичното наследство и ранните родителски грижи. Някои хора са родени неврологично устроени да бъдат по-концентрирани и гъвкави или са имали щастието родителите да им помогнат в изграждането на несебична индивидуалност. Но това е способност, която може да се култивира, умение, което човек може да усъвършенства посредством дисциплина и практика.
За да прегледате и свалите цялата книга в различни формати (на Български език ) използвайте бутона по-долу:
СВАЛЕТЕ “Поток” на Михай Чиксентмихай на български език от тук

Ако предпочитате книгата на чужд език, (EN ) използвайте бутона по-долу:
DOWNLOAD/СВАЛЕТЕ  “Поток” на Михай Чиксентмихай на чужди езици от тук

Share.

Leave A Reply