Емоционална пластичност – Д-р-Сюзън Дейвид
Освободи се от предубежденията! Приеми емоциите си! Бъди истински!
“Опитваш да се „справиш“ с емоциите си? А мислиш ли, че това работи?” Тези въпроси задава на своите клиенти д-р Сюзън Дейвид, психолог в медицинския факултет на Харвард и автор на концепцията за „емоционална пластичност“. Оказва се, че повечето хора с години се борят със своите емоции, опитват се да ги коригират, да ги потискат, с една дума да се справят с тях. Това обаче не работи, смята д-р Дейвид.
Като психолог и практически наставник тя повече от двайсет години изучава емоциите и начина, по който взаимодействаме с тях. И като резултат от дългогодишната си работа и проучвания развива една нова идея, един изцяло нов метод за справяне с емоциите, който нарича „емоционална пластичност“.
Емоционалната пластичност не означава да игнорираме трудните емоции и мисли или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, а да ги приемаме спокойно, да се изправяме пред тях с кураж и състрадание и накрая да ги оставим зад гърба си, за да продължим напред. Емоционалната пластичност е процес, който ни помага да живеем в настоящето и да бъдем гъвкави в един сложен и бързо променящ се свят, да понасяме стреса и да преодоляваме неуспехите, като в същото време оставаме открити и ангажирани.
Емоционалната пластичност ни позволява да бъдем истински, всеки ден и за всички. Просто трябва да приемем, че красотата на живота е неразделна част от неговата уязвимост. Че да си жив, понякога означава да бъдеш нараняван, да губиш, да се тревожиш и да грешиш.
„Не е нужно да игнорираме трудните емоции и мисли или да се насилваме да разсъждаваме позитивно, казва д-р Дейвид, нито пък да бъдем съвършени или винаги щастливи. Трябва да приемаме емоциите си спокойно, да се изправяме пред тях с кураж и себесъстрадание и да живеем в мир с тях. Само така можем да се наслаждаваме на взаимоотношенията си, да овладяваме ежедневния стрес, на който сме подложени и да живеем пълноценно точно сега. Днес, повече от всякога, е жизненоважно да бъдем емоционално пластични. Когато почвата под краката ни е толкова подвижна, трябва да сме пъргави, за да се предпазим от риска да се проснем по очи.“
“Едно непринудено и приканващо читателя пътуване. Емоционална пластичност може да е полезна на всеки.”
Даниъл Голман, автор на книгата “Емоционалната интелигентност” (налична на 4eti.me)
Емоционалната пластичност е липса на претенции и преструвки, което придава още по-голяма енергия на действията ни, защото са вдъхновени от най-дълбоките ни ценности и вътрешна сила – нещо трайно, автентично и истинско.
Можем да станем ИСТИНСКИ, да придобием емоционална пластичност, не с вълшебство, а с поредица от малки ежедневни стъпки през целия си живот. Това пътешествие може да започне още днес… Ето как:
• Стани „продуцент“ на собствения си живот и поеми в свои ръце развитието, кариерата, творческия дух, работата и взаимоотношенията си.
• Приеми се такъв, какъвто си (с кривия си нос, с „добрите“ и „лошите“ емоции), със съчувствие, кураж и любопитство.
• Приветствай вътрешните си преживявания, изучавай очертанията им и им вдъхвай нов живот, без да бързаш да ги напуснеш.
• Приеми, че непрекъснато се развиваш, и се освободи от историите, които вече не са ти нужни.
• Освободи се от нереалистичните „Стремежи на мъртвеца“ и приеми, че да си жив, понякога означава да бъдеш нараняван, да губиш, да се тревожиш и да грешиш.
• „Пусни“ стремежа към съвършенство, за да се радваш на любовта и на живота.
• Разтвори сърцето си за любовта, която идва с болката, и за болката, която идва с любовта; за успеха, който идва с несполуката, и за несполуката, която идва с успеха.
• Изостави идеята, че нищо не може да те уплаши, и се изправи пред страховете си, като се ръководиш от ценностите си и от това, което има значение за теб. Куражът не е отсъствие на страх; куражът е да живееш заедно със страховете си.
• Избери смелостта пред удобството, впускай се в нови възможности, за да се учиш и развиваш, вместо да се примиряваш с обстоятелствата.
• Приеми, че красотата на живота е неразделна част от неговата уязвимост. Ние сме млади, докато не остареем. Здрави сме, докато не се разболеем. И сме с онези, които обичаме, докато не се разделим.
• Научи се да слушаш пулса на своето собствено „защо“.
• И накрая, не забравяй да „танцуваш, ако можеш“.
Тези физически, „въплътени“ реакции привеждат нашето вътрешно състояние и външно поведение в синхрон с конкретната ситуация и могат да са от полза не само за оцеляването, но и за благополучието ни.
Чудна книга. Дори твърде слабия превод не отнема от стоиността ѝ. Но прави четенето доста по-малко приятно, отколкото четенето на оригинала. Жалко!