Покоряване на щастието – Бъртранд Ръсел
Публикуваната през 1930 г. книга “Покоряване на щастието” представлява рецепта за добър живот, предхождайки с десетилетия настоящата мания за самопомощ и предлагайки изцяло целесъобразен поглед върху тази така всеобщо експлоатирана тема. Чрез нея легендарният хуманист и интелектуалец Бъртранд Ръсел ни повежда стъпка по стъпка през причините за нещастие и личните жертви, компромиси и избори, чертаейки път за изход от видимо неизбежната тревога, преобладаваща дори в проспериращите и сигурни западни общества.
Книгата доставя изключително потребна доза здрав разум, която ще подпомогне на всеки човек да постигне необичайна мъдрост и да се пребори със самия себе си.
“В наши дни преживяваме един доста объркан период, когато мнозина са отхвърлили старите стандарти, без да придобият нови.”. Тези редове не са от текст, публикуван вчера, а датират от 1930 г., когато излиза сборникът с есета “Покоряване на щастието” на британския философ и Нобелов лауреат за литература Бъртранд Ръсел (1872 – 1970). Kнигата е определена като неговата “рецепта за добър живот”. Всъщност тя дава малко систематизирани съвети и е фокусирана повече върху мястото на индивида в обществото, половите роли, емоционалната интелигентност, влиянието на детството и родителските модели, как се формира самооценката. В хода на размислите авторът понякога се опира на Стария и Новия завет, поезията на Байрон, прозата на Джоузеф Конрад. Често размислите на Ръсел звучат неочаквано актуално, особено когато той разсъждава за собственото си настояще, а като че ли говори за нашето, особено в разсъжденията си за сблъсъците между поколенията, физическия и умствения труд, възможностите за реализация. Критичен е към вечното преследване на новото и е убеден, че ако искаме да култивираме и запазим себе си във времето, трябва да се научим да сме пълноценни и в състояние на скука и меланхолия. Същевременно той призовава към неспирно желание за живот и знания, вижда в усещането за комфорт маскирано безсилие за иницииране на промени. За него няма “величие в страданието на интроверта”:
“Животът е твърде кратък, за да се интересуваме от всичко, но е добре да се интересуваме от толкова неща, колкото са необходими, за да запълват дните ни. Всички сме предразположени към заболяването на интроверта, който въпреки разнообразието на зрелища, които животът му предлага, извръща поглед и се вторачва единствено в пустотата в себе си.”
За Ръсел всичко е в баланса. Желанията все пак трябва да са “съвместими със здравето, с привързаността на тези, които обичаме, и с уважението на обществото, в което живеем”. В политически аспект Ръсел е сред британските интелектуалци, които в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век виждат потенциал за създаване на нов тип на мислене и обществено устройство в Съветския съюз и социалистическата идея. За Ръсел младият човек на Изток много по-трудно прихваща цинизма на разочарования човек на Запад и по-лесно се превръща в реформатор. В годините след появата на книгата той става все по-критичен към управлението на Сталин и марксистките идеи като цяло. “Покоряване на щастието” е публикувана за първи път в момент, в който Ръсел е известен и с пацифистичните си и антиимпериалистични призиви, противник е на ядрените оръжия, a към средата на ХХ век призовава към повече права за жените и преосмисляне на отношението към ЛГБТ темите. Преводът е направен от Анелия Янева, работила също по един от основните трудове на Ръсел – “История на западната философия”.
„Книга, която трябва да бъде прочетена от всеки родител, учител и политик.“
— The Atlantic
Идеите на един от най-великите умове на XX век Бъртранд Ръсел променят основните схващания в много от съвременните науки. Една от тях е Парадоксът на Ръсел в математиката, но точните науки не са единствената сфера, в която той е оставил значима следа.
Водейки читателя стъпка по стъпка през причините за нещастие и личните избори, компромиси и жертви, Ръсел чертае маршрут за изход от привидно неизбежното безпокойство, преобладаващо дори в сигурните и проспериращи западни общества.
В тези кратки и достъпни 280 страници читателят ще открие не сложни и витиевати разсъждения, а фундаменталното послание на пацифиста философ - че щастието се постига, като превъзмогнеш себе си и се отвориш за работа и взаимоотношения с другите, и се губи, когато се затвориш в себе си, обзет от тревоги и страхове.
При разглеждането на тези семпли, явно очевидни, но дълбоко верни истини, Ръсел изхожда посредством собствения си горчив опит и утвърждава години преди своя ученик Лудвиг Витгенщайн схващането, че “истинската задача на философията е да си припомним онова, което вече знаем като вярно”.
“Покоряване на щастието” не дава готови отговори и не поучава, но успява да вдъхне на читателя увереност, че с ясна мисъл и вяра и най-нещастният човек може да постигне хармония с живота.
Тази книга не е предназначена за учените или за тези, които гледат на практическите проблеми просто като на тема за светски разговор. В следващите страници няма да откриете отвлечена философия или дълбока ерудиция. Целта ми беше да обединя някои разсъждения, вдъхновени, надявам се, от здрав разум. Единственото, което мога да гарантирам на читателя, е, че заключенията, предлагани тук, са потвърдени от моя личен опит и собствените ми наблюдения и когато съм постъпвал в съгласие с тях, те винаги са ме правели по-щастлив. Ето защо смея да се надявам, че поне някои сред множеството мъже и жени, които страдат от нещастие, без да са способни да извличат наслада от това, ще разпознаят диагнозата на своето положение и ще се възползват от предложения начин за спасение. Всичко се свежда до вярата, че много нещастни хора могат да станат щастливи посредством умело насочени усилия, благодарение на които написах тази книга.
— Бъртранд Ръсел, 1930
Цитати и размисли на Бъртранд Ръсел
Има два мотива за четене на една книга – защото ти харесва или за да се похвалиш.
Историята на света е сбор от това, което би могло да се избегне.
Всяка точна наука се основава на приблизителността.
Да живееш без някои от нещата, които искаш е неразривна част от щастието.
Няма нищо по-досадно, и нищо по-безполезно от нерешителността.
Учените се стремят да направят невъзможното възможно. Политиците да правят невъзможното възможно.
Демокрацията е метод, с който хората могат да бъдат накарани да правят това, което управляващите искат от тях, оставяйки у тях (хората) впечатление, че това, което правят, е именно онова, което самите те искат.
Клеветата винаги е проста и достоверна.
Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения.
Възможността да запълниш свободното време по интелигентен начин е крайният резултат от цивилизацията.
Един от симптомите за предстоящ нервен срив е убедеността че работата ти е изключително важна.
За да станеш дълголетник, трябва щателно да подбереш предците си.
Науката е това, което знаем, а философията — това, което не знаем.
Съществуването е или съвместно, или просто няма такова.
При демокрацията глупаците имат право да гласуват, а при диктатурата – да управляват.
Бъдете внимателни в истината, дори ако истината е неудобна, защото е по-неудобно, когато се опитате да я скриете.
Сред всички форми на предпазливост, предпазливостта в любовта е може би най-смъртоносната за истинското щастие.
Изводът е, че знаем много малко и въпреки това е невероятно колко много знаем. И още по-невероятно, че толкова малко знание може да даде толкова много сила.
Най-трудното нещо за научаване в живота е кой мост да преминеш и кой мост да изгориш.
Поколение, което не понася скуката, ще бъде поколение с малка стойност!
Педагозите, повече от всеки друг клас професионалисти, са пазителите на цивилизацията.
Педагозите, повече от всеки друг клас професионалисти, са пазителите на цивилизацията.
Наука – това е, което Вие знаете,
философия – това, което не знаете.Защо да повтаряме стари грешки, когато има толкова много нови грешки, които трябва да направим?
Патриотизмът е готовността да убиваш и да бъдеш убит заради посредствени причини.
За лъгане на деца не съществуват оправдания.
Човекът може да бъде научно манипулиран.
Човечеството има двоен морал: такъв, който проповядва и не практикува, и друг, който практикува и не проповядва!
… не мисля, че съществуват аргументи, с помощта на които може да се докаже, че не съществува бог.
Даже ако всички държат на едно мнение, всички може да грешат.
Повечето хора по-скоро биха умрели, отколкото да мислят. Мнозина така и правят.
За Автора
Бъртранд Ръсел (1872-1970) е британски философ, математик, историк, социален критик и реформатор в семейните взаимоотношения и образованието, пацифист, колумнист, писател и Нобелов лауреат. Работата му оказва значително влияние върху математиката, логиката, лингвистиката, когнитивната наука, компютърните науки и различни области на аналитичната философия.
Бъртранд Ръсел е един от широко известните и най-влиятелни мислители на ХХ век. Той е удостоен през 1950 г. с Нобелова награда за своята „рационалност и хуманност като безстрашен защитник на свободното слово и свободната мисъл на Запад“ и за големия си принос към световната литература.
Линк към книгата:
