Алманах. История на българщината
Луксозно издание на Алманаха със автори проф. д-р Пламен Павлов и проф д.и.н. Милко Палангурски представя историята на България така, както не сте я виждали до момента.
Алманахът на Фермата със името „Алманах. История на българщината“ представя историята на България изключително подредено и систематизирано. Изданието е част от мисията на “Фермата” младите хора да опознаят културата и историята си по разбираем начин. В книгата са включени най-новите теории и хипотези за нашето минало по един “по-разказвателен начин”. Читателите могат да разберат основното, увлекателно написано и накратко от многовековната българска история.
Алманахът е изчерпателен и безценен за всеки, който иска да пътува назад във времето и да разбере защо и как стигнахме до мястото, където сме днес.
За създаването на Алманаха екипът на Фермата се доверява на сдружение “Българска история”.
В книгата са проследени събитията от Първата българска държава, през Средновековието, годините на Османското иго и следосвобожденската история, има и глави, посветени на развитието на българската литература и спортните успехи на страната. Написана е една глава, в която се съдържат изцяло научните постижения на българите. В Алманаха има и част за родното културно-историческо наследство извън страната.
Книгата е разделена на 5 части, като всяка от тях обхваща период от палеолита до днешни дни:
I. България преди… България. Българските земи в древните епохи (от палеолита до VII в.)
II. Българското средновековие (VII-XIV в.)
III. Българските земи в състава на Oсманската империя (XV-XVII в.)
IV. Българското възраждане (XVIII-XIX в.)
V. Нова България (XIX-XXI в.)
Здравей, приятелю,
В момента в ръцете си държиш не просто една книга. Ти държиш една мечта…
Когато през 2015 г. bTV ни ангажира с телевизионната продукция „Фермата“, Андрей, Ники и аз предприехме едно пътешествие назад във времето. Колкото повече анализирахме българското във всички аспекти на това понятие, толкова повече ни ставаше ясно, че това телевизионно риалити ще бъде различно. „Фермата“ заживя свой собствен живот. Живот, насочен към гордото ни бъдеще, но стъпил върху великото ни историческо минало.
Пожелавам ти приятно пътуване назад във времето! Приятно докосване до величието на нашите деди. Докато четеш и препрочиташ, не забравяй най-важното: това величие е закодирано в твоето ДНК. Ти си специален. Независимо дали се намираш в България или си в чужбина и работиш за благото на близките си, ти си син на тази велика земя! Ти си наследник и носител на вековно величие. Хората и събитията, които са намерили място в този алманах, са твоето семейство!
Това, което държиш в ръцете си, не е просто книга. Ти държиш една мечта. Това е нашата мечта за една велика България… Припомни си за това величие, докато четеш следващите редове. Намери силата в сърцето си и живей като горд наследник на велик народ, отвоювал и защитил една велика страна.
Приятно четене!Иван Христов,
водещ на „Фермата“ по bTV
Скъпи читателю,
Където и да си по света, най-сетне държиш в ръцете си Алманаха на „Фермата“. Едно любимо телевизионно предаване и една книга, които в последните години се превърнаха в символ на българщината и възродиха любовта и интереса към нашата история, традиции и култура. В това издание ще откриеш многовековната българска история, събрана накратко, описана достъпно и увлекателно.
Всеки истински българин има своя идея и представа за величието и героите от миналото ни. За мен от дете това беше преди всичко духовната територия, която създава Борис I между Охрид и Преслав. Хиляда години по-късно за единството на тази духовна територия са се борили идолите на детството ми – Гоце, Даме, Тодор Александров и Иван Михайлов. Те бяха моите екшън герои и аз нямах нужда от Рамбо, Терминатора или Роки.
Вярвам, че този Алманах ще послужи за това много от новите поколения българи, където и да са по света, да имат своите български герои и своите български мечти.
Приятно четене!Андрей Арнаудов,
водещ на „Фермата“ по bTV
ПРЕДГОВОР от проф. Пламен Павлов
В нашата българска земя са напластени епохи и цивилизации, чието значение за развитието на Европа и света е безспорно. Страната ни е с кръстопътно географско разположение, което от прастари времена предопределя оживените контакти на нейните жители с народите от Източна и Централна Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Древното и многолико културно-историческо наследство на България е в хармония с нейната красива природа и здравословен климат.
На територията на България са открити най-старите следи от присъствие на прачовешко същество на европейския континент (отпреди 1,6 милиона години), но и първите свидетелства за разумна дейност на планетата. Нашите земи са огнище на „неолитната революция“, откъдето цивилизацията на най-древните земеделци се разпростира из цяла Европа. През каменно-медната епоха се развива „цивилизацията на най-старото обработено злато в света“. Траките, първите исторически засвидетелствани наши прадеди, създават силни държави и забележителни паметници на изкуството. Във вековете на римското господство в Мизия, Тракия и Македония са изградени пътища, градове и монументални сгради, които впечатляват и днес. След 395 г. българските земи са в състава на Източната римска империя (Византия), а някои от нейните най-забележителни владетели са от тракийски произход.
Създателите на българската държава, древните българи (т.нар. прабългари), се появяват в Европа през I-II в. В епохата на Великото преселение на народите те са във водовъртежа на събитията, изграждайки силна държавна традиция. През 632 г. в земите на Северното Причерноморие кан Кубрат създава Стара Велика България, а след нейната гибел голяма част от българите се преселват по поречието на р. Дунав и на Балканите. След победите си над Византия през 680-681 г. Аспарух поставя началото на най-древната от съществуващите днес европейски държави, а само след век България се превръща в една от трите Велики сили на Европа. В средата на IX в. България става неразделна част от християнската цивилизация, а върха на своята политическа и културна мощ постига със Златния век на цар Симеон Велики. Опазването на книжовния език и писменост, дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, е сред историческите приноси на България в европейската цивилизация.
При цар Самуил се развихря „Българската епопея“ в борбата с Византия. След два века чуждо господство през 1186 г. братята Петър и Асен възстановяват българската държава, която отново се превръща във важен фактор в европейската политика. При Калоян и Иван Асен II България е сила „номер едно“ в Югоизточна Европа. След десетилетия на отчаяна съпротива Средновековна България става жертва на експанзията на османските турци. Дори и в своя залез България оказва мощно цивилизационно влияние в православния свят.
През вековете на османското господство въпреки политиката на насилие и неравноправие, поривът на българите към свобода не е пречупен. Настъпва епохата на Българското Възраждане (XVIII-XIX в.), в която протичат необратими социални, политически и културни процеси. След упорита борба е възстановена българската църковна независимост (1870 г.), а подемът в националноосвободителното движение е свързан с бележитите водачи Георги Раковски и Васил Левски. Изградената от Апостола на свободата революционна организация служи за основа на Априлското въстание (1876 г.), което категорично поставя нерешения „Български въпрос“ в международните отношения. Руско-турската война (1877-1878 г.) завършва със Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и възстановяването на българската държавност. Намесата на „Великите сили“ с Берлинския договор (юли 1878 г.) оставя изконни български земи под турска, сръбска и румънска власт.
България тръгва с бързи стъпки по пътя на модернизацията на своята икономика и култура. Нерешеният национален въпрос предопределя политиката на младата държава в края на XIX и началото на XX в. През 1885 г. е осъществено Съединението на Княжество България и автономната провинция Източна Румелия. Борбите на българите от Македония и Източна Тракия за свобода и обединение със свободна България водят до Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Стопанските, обществени и политически промени, олицетворение на които са „строителите на съвременна България“, водят до „българското чудо“ в края на XIX – началото на XX в. През 1908 г. България обявява своята независимост, а през 1912-1918 г. участва в три последователни войни в името на националното си обединение. Армия и народ показват чудеса от храброст, но развитието на световния конфликт изпраща страната ни в лагера на победените в Първата световна война. Още през 1913 г. и особено с грабителския Ньойски договор (1919 г.) от България са отнети ключови територии (Македония, Егейска и Източна Тракия, Добруджа), в които се провежда политика на репресии и етническо прочистване спрямо българското население.
Във Втората световна война България е въвлечена на страната на Хитлерова Германия. Въпреки това българските правителства се стремят да провеждат политика на неутралитет, като устояват на германския натиск и не изпращат войски на Източния фронт. Спасявайки от гибел еврейското си малцинство (безпрецедентен акт в тогавашна Европа), българите проявяват своята доказана през вековете толерантност и привързаност към общочовешките ценности. В хода на войната в България навлиза съветската армия, под чийто диктат на 9 септември 1944 г. властта е завзета от правителство, доминирано от комунистите. Както и в други държави от Източна Европа, в България е наложен тоталитарен режим, чиято политика е съобразена с тази на Съветския съюз – елиминирайки частната собственост в икономиката, гражданските права и свободи. Демократичните промени през 1989 г. водят до падането на еднопартийната власт. Въпреки икономическите проблеми и политически обрати модерна България постепенно се приобщава към ценностите на европейската демокрация. През 2004 г. страната се присъединява към НАТО, а през 2007 г. – към Европейския съюз.
Българският народ пази своите вековни традиции, а неговият автентичен фолклор поразява с „Мистерията на българските гласове“ и днес, също така дава на света прочути оперни певци, художници, учени и много други достойни граждани. Доказаните предприемчивост, инициативност, трудолюбие, толерантност, отвореност към европейската и световна култура и традиционното гостоприемство остават сред достойнствата на българската нация както в миналото, така днес.
Максимата, че народ, който не познава своето минало, няма бъдеще, е поизтъркана от употреба… Което не означава, че не е вярна. Изданието, което държите в ръцете си, не е „учебник“ в своеобразния смисъл на думата, нито строго академичен труд – амбицията на автори и издатели е да предоставят пълнокръвен, максимално съобразен с постиженията на историческата наука и същевременно с това интересен разказ за нашето минало – минало, което не само задължава, но има и силата да вдъхновява!
Бележки: Книгата съдържа изобилие от снимки – 270 снимки.
В Pdf/Doc/Docx са добавени всички от тях, което прави размера на файловете около 13-15MB.
Мобилните формати Epub/Mobi съдържат около 200, снимките от сезоните на Фермата в края на книгата са премахнати, за по-малък и удобен размер. При все размера е пак голям, но поносим – около 8MB.
За заявки за предстоящата втора част на алманаха на Фермата: “Алманах – Традиции и празници на българите” потърсете в Сиела или Ozone.bg
Книгата излиза и ще може да се закупи в края на Октомври 2020 г!
Линкове (с всякакви формати):
Download/Свалете книгата “Алманах. История на българщината” [YANDISK] от тук